От устните му се изтръгна ликуващ смях. Членът му навлезе по-дълбоко. После се отдръпна. Движеше се в нея, както револвер се плъзга в напоен с масло кобур — бързо и гладко. Последва ослепителна експлозия. След поредния тласък, мощен и дълбок, Реджина извика оглушително; а плътта й се сгърчи конвулсивно около него. Този път удоволствието бе толкова наситено, че светът около нея притъмня. После извика и Слейд, а миг по-късно се отпусна тежко върху нея.
Изтече може би минута, а може би цял час. Той се отдръпна и приседна отстрани на пода.
— По дяволите — пророни мрачно Слейд. — Заболя ли те?
Реджина лежеше до него, отпусната и останала почти без дъх, отмаляла от шеметната физическа наслада, която бе изпитала вече три пъти. Много бавно тя отвори очи и го погледна. Погледът му бе напрегнат и вторачен в нея. Очите му все още искряха от вълнение, но изражението му беше мрачно и тревожно. Реджина се усмихна и се запита дали онази пламенна любов, която чувстваше в сърцето си, се чете в погледа й и дали не е изписана в усмивката на устните й.
— Не — прошепна тя и докосна устните му с връхчето на пръста си. — Невероятно беше, Слейд. Ти си невероятен.
Той сякаш се напрегна.
— Слейд! — Тя приседна неуверено на пода. Очите му бяха огромни и жарки. Реджина вкопчи пръсти в раменете му и впери поглед в красиво изсеченото му лице, в болезнено съвършената извивка на устните му. Задавено прошепна името му. Вече не се опитваше да прикрива чувствата си от този мъж.
Той обгърна нежно ръката й в горещата си длан и прошепна:
— Ще бъде дълга нощ.
16
Слейд спря до масивната дъбова врата и погледна мрачно назад. Знаеше, че при нормални обстоятелства тази жена спи като мъртвец, а след изминалата бурна нощ вероятно щеше да спи още дълги часове. Той самият не беше заспал ни за миг. Въпреки нечовешкото изтощение.
Той посегна решително към леката брезентова чанта и безшумно се плъзна през вратата. През изминалата нощ решението само се бе оформило в съзнанието му. Не му отне много време да опакова малкото неща, които бе донесъл със себе си у дома. А сега крачеше забързано през притихналия двор. Не искаше никой да го види на тръгване. Предпочиташе да се измъкне като истински страхливец.
А докато заобикаляше смълчаната къща, се опитваше да не размишлява. Беше изключително трудно. В задния двор остави брезентовата чанта на земята. Имаше един дълг, който трябваше да изпълни, преди да си тръгне.
С отмерени широки крачки Слейд се отправи в посока, противоположна на къщата — не към конюшните, а на север, към семейната гробница.
Докато вървеше, съзнанието му се изпълни със спомени от миналото. Той и Елизабет, еднакво ненаситни. Студена пот изби по морното му тяло. Не искаше да си спомня — нито сега, нито за в бъдеще. Никога!
Гробницата се намираше на върха на хълмистото възвишение на десет минути път пеша. Там бе погребан най-внушителният човек от семейството — Алехандро Деланза, човекът, който бе сложил началото на всичко, след като получил земите на Мирамар от мексиканския губернатор. До него почиваше в мир първата му и единствена съпруга — бабата на Слейд, Долорес. Двамата бяха имали друг син преди Рик, който умрял още като невръстно дете. Негов беше най-старият гроб на могилата. Рик имаше още един брат, погребан тук — жертва на трагична злополука. Съпругата на Себастиан се върнала при родителите си на изток и впоследствие се омъжила повторно. Семейството на стария Деланза бе дало живот на трима сина и нито една дъщеря и Рик бе продължил тази родова традиция. И както най-големият син на Алехандро беше изпреварил баща си в гроба, така и Джеймс намери смъртта си преди Рик.
Наскоро гробището бе отделено от околността с бяла варосана ограда. Още щом се приближи, погледът на Слейд попадна върху пресния гроб на брат му. Когато прекрачи тежката врата, стъпките му замряха.
В съзнанието му се лутаха безпътни образи от миналото. Беше видял Елизабет във всяка позната нему поза, а те бяха толкова много, че спомените му бяха накъсани и замъглени. Не за пръв път тази сутрин стомахът му се преобърна.
Формален брак. Каква нелепа шега!
Слейд пристъпи досами гроба на Джеймс. Някой бе оставил свежи цветя наскоро — бели и оранжеви рози, откъснати от гъстите храсти на двора. Жозефин, помисли си Слейд. Стана му трудно да диша.