Слейд отново не му отговори. И понеже за последен път кракът му стъпваше на родна земя, силно му се прииска да се обърне назад. Но не го направи. И макар вече да бе направил своя избор, макар да се отдалечавате от къщата с широки крачки, една част от него все още чакаше — чакаше някакъв протест, последен протест от страна на баща му. Само че той така и не го изрече.
Слейд стигна до хамбарите и хвърли брезентовата чанта в една каруца. И докато кобилата нагаждаше крачките си според неговите, той се запита дали острата болка в гърдите му се дължеше на баща му, на брат му, на Мирамар или на жената, която все още спеше в неговата стая. Жената, която беше негова съпруга и която се бе осмелил да обича — само за една нощ.
Никога преди Реджина не се беше чувствала по-щастлива. Събуди се доволна и усмихната, неспособна да мисли за нищо и никой освен за Слейд. Слейд, нейния съпруг. Слейд, нейния любовник.
При тази мисъл би трябвало да се изчерви, но вече бе над тези неща. Помисли си, че едва ли някога отново ще се изчерви при мисълта за споделената си любов. Тя се облече припряно, питайки се къде ли е той и какво ли ще си кажат след тази дива, безумна нощ. Тялото й беше изтощено, но душата й пееше възторжено. Това беше истинска любов, каквато не бе изпитвала никога преди.
Докато се обличаше, Реджина си представяше как ще се държат, когато се срещнат отново. Той ще й се усмихне, когато я види да се приближава — истинска усмивка, бавна и съблазнителна, която несъмнено щеше да я подсети колко порочни могат да бъдат двамата в леглото.
А може би щеше да прекоси стаята с твърди, решителни крачки, да я вземе на ръце и да я завърти бурно във въздуха, наситен с несдържан смях. После щеше да я целуне и да й признае колко много я обича. Щеше да й обещае да я обича завинаги и да й каже, че го е направила най-щастливия човек на света.
Той така и не й бе признал чувствата си през изминалата нощ. Тогава не беше казал почти нищо освен колко е красива. Разбира се, Реджина знаеше, че той я обича по същия начин и със същата страст, с каквато и тя го обичаше. Беше го доказал с ръцете си, с устните и тялото си — и скоро, много скоро, щеше да го изкаже с думи.
Днес започваше техният нов живот. Реджина танцуваше от удоволствие, докато приглаждаше грижливо косата си. Двамата бяха съпруг и съпруга, бяха страстни любовници, а скоро щяха да станат и много повече. Щяха да опознаят душите си. Да станат приятели. Да започнат да си вярват един другиму. Скоро щяха да имат дете. А после друго и друго. Щяха да се превърнат в сплотено любящо семейство. Реджина сияеше от радост. Представи си как ще запознае Слейд със своето семейство и потръпна от радостно очакване. Майка й и сестра й щяха да останат поразени от вида му, от мъжествената му сила, от харизматичния му чар. А братята й незабавно щяха да се привържат към него. Защото, макар да бяха израснали в различни светове, и тримата притежаваха онзи магически ореол, който отличаваше изключителните мъже от посредствените. Първоначално баща й нямаше да се зарадва на новината, защото не беше дал личното си одобрение за венчавката, но постепенно щеше да осъзнае, че точно Слейд е мъжът, от когото дъщеря му се нуждае, и двамата щяха бързо да станат неразделни приятели. Преди тази нощ Реджина изпитваше известни съмнения относно общото им бъдеще, но вече не.
Тя се засмя, вперила поглед в собственото си отражение в огледало го. Очите й проблясваха закачливо като жълти сапфири, лицето й излъчваше любов и безоблачно щастие. Приличам на влюбена, жена, каза си тя. Приличаше на една от най-щастливите жени на света.
Наближаваше пладне, когато Реджина най-после излетя като пеперуда от стаята на Слейд. Насочи се право към трапезарията с надеждата, че той е там и отдавна я очаква. Но помещението беше празно. Нямаше никой и в дневната. Разочарована, Реджина спря и се запита къде ли би могла да го открие. До слуха й долетя тракане на съдове откъм кухнята. Тя се забърза натам и нетърпеливо пъхна глава през процепа на вратата. Жозефин се обърна и когато я видя на прага, лицето й придоби печално изражение. Реджина беше озадачена от такова посрещане.
— Добро утро. Виждала ли си Слейд?
Жозефин сякаш се поколеба.
— Не и тази сутрин, мила.
— О!
— Но Рик спомена, че иска да говори с теб. Той е в кабинета си.
Реджина засия отново. Рик със сигурност трябваше да знае къде е отишъл Слейд. Тя напусна забързано кухнята и се понесе по коридора. Вече познаваше къщата, сякаш е истинска господарка. Не без удоволствие Реджина осъзна, че като съпруга на Слейд сега наистина е господарка на имението, наравно с Виктория. Сега Мирамар беше нейният дом, а кой не би се радвал да притежава дом като този? Струваше й се, че всеки миг ще полети от радост.