— Къде е той в момента?
— Във Фриско.
— Знаеш ли къде точно бих могла да го открия?
Рик изглеждаше облекчен.
— Да.
— Чудесно.
— Смяташ да го последваш? — попита я Рик.
— О, да. — Реджина се усмихна, но в усмивката й липсваше топлота. — Ще го последвам, за да му поискам развод.
— Почакай, почакай! — извика припряно Рик. Реджина отново отблъсна ръката му. — Не бива да действаш импулсивно. Помисли за Мирамар! Сега тук е твоят дом, Елизабет, и това е най-важното в момента. След време Слейд ще се върне и…
— Аз не съм Елизабет!
Рик замръзна.
— Не съм Елизабет! — повтори настоятелно Реджина и изпита някакво странно задоволство от въздействието на думите си. Знаеше, че не бива да обвинява Рик за действията на сина му, но не можеше да се сдържи. — Казвам се Реджина Шелтън, лейди Реджина Браг Шелтън и съм роднина на семейство Браг от Тексас и семейство Браг от Ню Йорк. Съвсем случайно баща ми е граф Драгмор от Англия, а майка ми е графиня. Наистина съм богата наследница. И нямам нужда от вашия Мирамар, благодаря.
— Разбирам — отвърна провлечено Рик.
— Нямам нужда и от вашия Слейд.
— Не смяташ ли, че паметта ти се върна малко внезапно?
Реджина беше твърде заслепена от гнева си, за да се притеснява, че току-що са я уличили в лъжа.
— Спомних си всичко два дни преди сватбата. Но наивно мечтаех да се омъжа за твоя чаровен син, и това нямаше нищо общо с Мирамар. — Тя долови как изражението на Рик се прояснява, но това също не я интересуваше. — Е, вече си научих урока — добави разпалено Реджина. — Смятам незабавно да се разведа със Слейд и да се върна у дома при своето семейство. А той може спокойно да си намери друга наследница, която да спасява безценния му Мирамар!
ВТОРА ЧАСТ
РАЗКРИТИЯ
17
В деня, след като научи, че Слейд безмилостно я е напуснал, Реджина пътуваше за Сан Франциско.
Часът беше четири и половина. Тя седеше скована и кършеше напрегнато ръце. От вчера адреналинът напираше бясно във вените й. Откакто бе научила какъв долен мерзавец е нейният съпруг, не беше способна да мисли за нищо друго освен за неговото предателство. Безсънието бе изписало тъмни кръгове около очите й, а цялото й лице бе подпухнало от плач. Защото макар и обхваната от гняв, сърцето й се късаше от болка.
Едуард се наведе към нея и стисна окуражително разтрепераните й ръце. Той сам й бе предложил да я отведе при брат си; в действителност той беше настоял да я придружи. Цялата тази ситуация й се струваше болезнено унизителна — колко ли млади булки биваха изоставени от съпрузите си след първата брачна нощ? Разбира се, тя би предпочела да пътува сама — но истинските дами никога не пътуваха сами. Затова прие. Но беше резервирана и сдържана. Защото колкото и безсмислено да беше, в момента изпитваше омраза не само към самия Слейд, но и към цялото му семейство.
Както винаги, Едуард беше грижовен и очарователен спътник. Бяха хванали влака от Темпълтън и пътуваха малко повече от осем часа. През цялото време Едуард поддържаше приятен и неангажиращ разговор — само колкото да я разсейва. На два пъти остроумните му забележки успяха да извикат дори бледа усмивка на устните й. Цялата й стаена неприязън към брата на Слейд се изпари. Как би могла да му се сърди? Той вероятно беше узнал истината за нея дълго преди тя да заяви истинската си самоличност пред Рик, и може би я бе споделил със своята майка, но това беше вече минало.
Сега единствено непринудената му любезност имаше значение. Реджина го погледна с благодарност и без всякакъв гняв. Дори и сега, след като през целия ден се беше държала с него необщително и дори малко грубо, Едуард се опитваше да я разсее и успокои. А в момента повече от всичко на света Реджина се нуждаеше от утеха и временна разтуха.
Тази мисъл заплашваше да сломи грижливо скроената й маска на безразличие. Реджина извърна глава, за да скрие издайническите сълзи в очите си. В момента повече от всякога се нуждаеше от самообладание. Защото когато се изправеше срещу Слейд, не биваше да пророни и сълза.
Нито пък щеше да прави излишни сцени. Предния ден се бе държала като обидена глупачка — беше крещяла и нападала Рик, макар да осъзнаваше, че той няма никаква вина за безотговорните действия на сина си. Днес трябваше да остане хладна и сдържана. Слейд недвусмислено й бе доказал, че не зачита никакви морални норми и задръжки, но тя нямаше да изпадне до неговото поведение. Беше добре възпитана и благоприлична дама. Трябваше да се придържа към добрите маниери, каквото и да й костваше това. Трябваше. И в никакъв случай не биваше да показва пред онзи мерзавец какво й е причинил и как болезнено се гърчи душата й.