- Защо?
- Между I960 и 1996 г. в Гватемала имаше гражданска война. Загинаха двеста хиляди човека. Старите испански фамилии продадоха земите си и се преселиха в Европа. Огромните парцели бяха изкупени предимно от чужденци. Един от тях е бащата на Сара Алърсби. Той купи имот, наречен Естанция Гереро, от последния наследник, който живееше нашироко в Париж и пръскаше пари из казината в Монако. Когато Сара навърши двайсет и една, баща ѝ прехвърли на нейно име доста неща - сгради в няколко европейски столици, предприятия, Естанция Гереро.
- Така правят обикновено богатите фамилии - констатира Реми.
- Е, това двайсет и една годишно момиче, изучило се наскоро в Англия, изведнъж се превърна в една от най-важните персони в Гватемала. Някои хора пророкуваха, че тя ще е позитивен фактор и ще подкрепя бедните селяни - маи. Но стана тъкмо обратното. Тя хареса имението си в Гватемала и се премести да живее там. Точна така, тя харесваше Гватемала такава, каквато е. Превърна се в част от новата олигархия - чужденците, притежаващи осемдесет процента от земята и дори още по-голям дял от всичко останало. Те експлоатират селяните по същия начин, както старите испански земевладелци, чието място заеха.
- Много разочароващо.
- Не и за селяните, които вече са обръгнали. Новият шеф, точно копие на стария. Тя жадува за артефактите на древните маи, но не изпитва никаква привързаност към живите маи, които работят из земите и и в предприятията ѝ за мижави заплати.
- Е - подхвана Сам, - ние нищо няма да ѝ продадем. А сега какво следва?
- Трябва да направим нещо по въпроса с моите колеги. Трябва да разбера кой е честен и кой не. Ще ми се да кажа на всеки, който съм информирал за сборника, различна лъжа по отношение на това какво има на останалите страници, и след това ще видим на коя лъжа ще се хване Сара Алърсби.
- Опасявам се, че е твърде късно за този подход - каза Реми. Попитахме я кои са източниците ѝ, но тя не ги издаде. Вероятно предполага, че ще се разровим.
- Налага се да действаме в две направления - каза Кейн.
- В смисъл? - попита Сам.
- Сборникът трябва да бъде проучен, преписан и преведен. Важно е да разберем какво има в него.
- Тук нямам никакви възражения - каза Реми.
- Другото направление е малко рисковано. В някакъв момент ше се наложи да проверим дали сборникът не съдържа измислици. Единственият начин е да се отиде в Централна Америка и да се види дали всичко е истина.
- Да посетим някое от описаните в книгата места? попита Сам.
- Ще се наложи, да. Щеше ми се да поведа научна експедиция към едно място, за което се споменава единствено в този сборник. Но до края на пролетния семестър остават девет седмици. Не мога да зарежа лекторската си работа сега. А и е нужно време, за да се организира голяма експедиция. При положение, че на пътя ни е Сара Алърсби, времето е оскъдно. Колкото повече се мотаем, толкова повече трудности ще ни създава тя. Тя е способна да проследи всяка организирана от нас експедиция: не би се посвенила да ни арестува, да ни принуди да прода- дем сборника или да ни лиши от достъп до него.
- Ние ще сме експедицията - обяви Реми. - Сам и аз.
- Какво? - каза стреснато Сам. - Нали ти бе писнало да пътуваш?
- Чу го, Сам. Има две неяа, които трябва да се направят. Ние не можем да разчитаме писмото на маите, тези осемстотин шейсет и един глифа за нас са пълна мъгла, освен това не знаем базирания на тях език. Как се наричаше?
- Чолан. - рече Кейн
- Точно така. Чолан. Как си с чолан?
- Разбирам какво имаш предвид – каза Сам. – Дейв, трябва ни мясъо, което да отговаря на критериите - да е споменато само в този сборник, да не е проучено и да е сравнително малко, заяото иначе щe се наложи да използваме много помояници, а така ще се набиваме на очи. Искам да се промъкнем там, да направим нужните проверки и да се изнижем.
9.
Ла Хоя
Рано на следващата сутрин Сам, Реми и Золтан пристигнаха в къщата над Голдфиш Пойнт - преди електротехниците и дърводелците, които все още имаха работа на четвъртия етаж. Когато закрачиха по алеята, Селма отвори входната врата и излезе да ги посрещне. Опря длани на кръста си и каза:
- Полицаите си тръгнаха преди малко.
Реми каза:
- Значи сме имали посетители снощи?
- Да - потвърди Селма. - Крадците са опитали да отворят входната врата, но не са успели. Вследствие на блъскането и опитите да изкъртят с лостове ключалките стоманените кепенци на първия и втория етаж са се спуснали автоматично. Тихата аларма от външните камери и сензорите за движение вече са били предупредили полицията. На записите се виждат двама облечени в черно човека със скиорски маски на лицата.