Сам се огледа, извъртайки леко тялото си.
- Може нещо друго да е.
- Какво?
- Замислѝ се. Дейв каза, че каквото и да е ставала в света на маите в края на класическия период, засушаванията са били основен фактор - продължили са над двеста години.
- Какво е това тогава?
- Тази равна повърхност не е път. Маите не са имали каруци, нито пък впрегатни животни, така че за какво да правят магистрала, широка петдесет метра. Освен това този участък не води до никъде. Прилича на площад, но има още шест такива. Мисля, че това е съоръжение за събиране на дъждовна вода.
- Ама разбира се! - възкликна тя. - Личи си, че двете страни са под лек наклон, за да може водата да се събира в канала по средата.
- А това обяснява защо шестте просеки водят към едно място. Центърът е басейн за съхраняване на вода. Шестте просеки не са бивши пътища. Те са канали за събиране и отвеждане на дъждовна вода.
- Хайде да проверим! - предложи Реми. Двамата се спуснаха към центъра на съоръжението. На места растителността бе гъста и предвижването им се забавяше, но на други нямаше дори листа - всичко бе разчистено от пороите по време на дъждовния сезон.
Най-накрая се добраха до центъра. Просеката свършваше пред каменна стена, висока около пет метра - V-образният канал влизаше в едно трийсетина сантиметрово отвърстие в основата на стената. Заобиколиха кръглата стена и видяха, че останалите пет канала се включват по съшия начин. Откриха, че стената всъщност не е кръгла, с отвори за врати или порти, а има формата на спирала. Ето защо се образуваше тесен, извит коридор, който се оказа, че води до вход. След като се придвижиха по коридора, Сам и Реми стигнаха до басейн с вода.
Застанаха на ръба и погледнаха надолу. Басейнът беше дълбок около десет метра и водата в него бе доста чиста. До дъното не достигаше светлина, защото слънцето бе ниско. Покрай каменното ограждение около басейна минаваше пътечка, до която се стигаше посредством стълбище.
- Зашо ли са построили стената? - попита Реми.
- Нямам представа. Може би, когато градът е западнал, се е наложило да се пази водата. Може това да е последната защитна система на града. Когато има обсада, най-нормалното нещо е да вземеш под контрол водата. А и това място е широко едва десетина метра. Лесно може да се отбранява. Стените са два метра широки при основата. - Мина покрай стената и измъкна един хлабав камък. Огледа се. - Този камък вероятно е играел ролята на запушалка. В другите дупки също са набутани подобни камъни. Така са пазели водата от отрова.
- Май е време да кажем на Селма и Дейв какво сме открили - подхвърли Реми.
- Права си. Нека обаче първо направим няколко снимки и им ги изпратим. Дейв ще ни разясни какво сме намерили.
Реми засне басейна и коридора, после се качи на бойницата и направи още снимки. Прибави заснетото току-що към изображенията на пирамидата и просеката, и изпрати файловете. Изчака една минута и се обади на Селма.
- Селма на линия, стреляйте!
- Намерихме го. Намерихме мястото и току-що ти изпратих снимки. Кажи на Дейв Кейн, че картата е точна. Тук има басейн, ограден с висока каменна стена. Водата е чиста, и е сравнително дълбоко - поне десет метра.
- Какви са тези равни участъци, пътища?
- Това са наклонени повърхности, дълги няколкостотин метра, чието предназначение е да отвеждат водата в канали, а след това тя отива в басейна.
Сам се приближи до Реми и добави:
- Смятаме, че хълмовете от двете страни са сгради. Има една доста голяма.
- Значи това е град?
- Не знам дали е град, но на това място е вложен много труд.
- Приключихте мисията си - каза Селма. - Поздравления! Добра работа! Прибирате ли се?
- Все още не - отвърна Реми. - Смятаме утре сутринта да се гмурнем в басейна и да се разтършуваме. Че за какво мъкнахме водолазна екипировка из джунглата.
- Не мога да ви виня. Веднага ще препратя снимките на Дейвид Кейн, ще му предам и описанията ви.
- Чудесно - каза Сам. - Ще се чуем по-късно.
Сам затвори и каза:
- Трябва да донесем останалия си багаж тук. Ще докараш ли джипа или все още те е страх от призраци?
- Джипът да си стои там, багажът обаче ни трябва. Ще се наложи да направим няколко курса.
Те вдигнаха малката си палатка досами басейна, събраха дърва за горене от близката гора и накладоха огън, за да могат да стоплят вода за дехидратираната си храна. След като похапнаха, се възползваха от оскъдната светлина на залеза, за да заснемат мястото от близките хълмове.
Тъкмо се канеха да си лягат, когато телефонът на Сам иззвъня.