Отец Гомес изглеждаше притеснен.
- Съжалявам, че тази жена се оказа толкова егоистична и заблудена. Дали властите ще я принудят да пропъди наркотрафикантите от земите си?
Сам въздъхна.
- Отговорни хора в Гватемала Сити ме информираха, че с течение на времето нещата ще се подобрят. Вече е известно, че до полетата има град на маите. А и националната полиция бе информирана за насажденията. Процесът обаче е изключигелно бавен, освен това госпожица Алърсби има влиятелни приятели, които го забавят още повече.
- Много мило от ваша страна, че дойдохте чак тук, за да ме информирате - каза отец Гомес.
Сам вдигна ръце.
- Не, не. Има и други причини да сме тук.
Реми обясни:
- Вече знаеш, че потвърждаваме съществуването на индианските обекти и ги регистрираме. Затова дойдохме.
- Тук? - Отец Гомес изглеждаше шокиран. - Че какво има в Санта Мария де лос Монтаняс?
- Не в градчето - поясни Сам. - Някъде горе, на високопланинско плато. Картата показва нещо, което прилича на кула или укрепление.
- Много интересно - отвърна отец Гомес. Изглеждаше нервен. - Имате ли нещо против да ви наема водач? Страх ме е да не се изгубите из тези хълмове.
- Не, благодаря, отче. Разполагаме с точни джипиес координати и въздушни снимки - отвърна Реми. - Вече натрупахме доста опит. Но ще ни трябва сигурно място, където да оставим колата си.
- Ще уредя това. Гаражът на Пепе Рубио е идеален за тази цел. Той е градския механик и често държи чужди коли при себе си.
- Отлично - каза Сам. - Хем ще смени и маслото.
Реми стана и започна да прибира масата, докато Сам и отец Гомес си бъбреха. Когато влезе в кухнята, видя, че сеньора Веласксс се дръпва рязко от вратата, сякаш бе подслушвала. Реми ѝ се усмихна и ѝ подаде чиниите, но Веласкес не се усмихна в отговор.
Когато излязоха от къшата на свещеника, Реми каза на Сам за Всласксс:
- Сигурна съм, че тя подслушваше.
- Голяма работа. И без това се канехме да я поканим да дойде при нас.
- Така е. Обзалагам се, че много от местните се чудят как се разпространяват тайните им.
Не слел дълго откриха гаража на Пепе. Гледайки паркираните пред къшата коли, стигнаха до извода, че са на правилното място. Пепе в момента сменяше гуми. Сам му плати да обслужи джипа и да го държи на сигурно място.
Пепе ги прати при съседите- семейство Перес, - които предлагаха стаи под наем. Вечерта хапнаха в малкото ресторантче, където, при първото си посещение, бяха закусили с отец Гомес и доктор Хуерта.
На следващата сутрин, когато слънцето се издигна високо над хоризонта, тръгнаха пеш към обекта, посочен в картата на маите. Денят бе прекрасен. Прекосиха нивите, подготвени за засаждане на царевица и боб, и навлязоха в гората. След кратко обикаляне откриха пътека, водеща към платото.
Тъкмо бяха тръгнали по нея и Реми се закова на място.
- Виж това.
Пътеката свиваше наляво и ставаше стръмна. По протежението ѝ бяха наредени хоризонтални каменни плочи и се образуваше нещо като стълбище.
- Това май означава, че сме намерили правилната пътека - подметна Сам. Заизкачваха се. Малко по-нагоре имаше завой.
- Точно така - каза тя. - Но предишните пъти камъните бяха покрити с растителност. Сега всичко е чисто.
Продължиха да крачат нагоре.
Сам каза:
- Тук, за разлика от предишните пъти, сме близо до населено място. А и защо да проправяш нова пътека, като можеш да се възползваш от съществуваща такава.
Нямаше нито гъсти храсталаци, нито места, поразени от свлачища. Реми рече:
- Честно казано, озадачена съм.
- Знам - отвърна Сам. - Може пък горе да има нещо друго. Плодородни ниви, например.
- Едва ли е приятно да мъкнеш чували със зеленчуци надолу - вметна Реми.
- Тогава?
- Надявам се това да е пряк път към друго село, където има спа курорт с климатици и ресторант.
- Добра работна теория. Приемам я, докато не измъдрнм нещо по-добро. Така процедираме ние учените.
След десет минути излязоха на равно плато. Огледаха се. Имаше няколко възвишения, които вероятно бяха сгради. Но възвишенията не бяха много високи и стръмни, а и самото плато, заради малките си размери, не позволяваше мащабно застрояване. Диаметърът му бе едва стотина метра.
Едновременно забелязаха, че външния край на платото е леко издигнат. Минаха покрай издатините и направиха снимки, после Сам спря до един пропаднал участък. Личеше си, че това, което бяха открили, е всъщност стена, изградена от камъни и пръст.