Почуках и някой ми извика да вляза. И тримата — Марти, Дейвид и Уолки — седяха около масата за съвещания. На нестабилен метален статив имаше голямо табло. Бяха нарисували собствена версия на таблицата на Мороу, с множество малки квадратчета с надраскани имена и пресичащи се линии, които съединяваха заподозрени и мотиви. Приличаше ми на доста нескопосан монтаж.
Наоколо бяха разхвърляни двайсетина бели пластмасови чаши от кафе, а Марти и Дейвид бяха с разхлабени вратовръзки и навити ръкави. В стаята вонеше на човешки тела. Невероятно острото ми обоняние долови и нотка на отчаяние във въздуха. През последните няколко дни бях свикнал с миризмата му от самия себе си.
— Здравейте, момчета — казах и се усмихнах възможно най-приветливо.
Поне най-сетне бях открил някой, който спеше по-малко и от мен. После седнах на един стол, така че да ги виждам.
— Има ли нови заподозрени? — попитах.
Естествено, нямаше да отговорят на този въпрос, зададен от един човек, който до тази сутрин беше основният заподозрян. А може би все още ме подозираха, въпреки алибито на генерал Мърфи. Марти ме загледа с помътняло безразличие.
— Напредваме — заяви той.
Не прозвуча особено убедително.
— Е, добре — казах. — Значи да не ви губя времето, като ви разказвам кой е убиецът.
Уолки пръв се съвзе.
— Това някаква шега ли е, майоре?
— Всъщност не. Успяхте ли да попитате „Вашингтон Хералд“ по какви статии е работил Бърковиц?
— Естествено — отвърна Марти. — Но ни казаха само, че е пишел за операцията в Косово. Притесняваха се да не разкрият източниците си и конкретните теми. За неговия интерес към твоето разследване научихме едва от статията, която беше написал по въпроса. И от твоето признание, разбира се.
— Работил е и по трета история. Опитвал се е да разкрие някакво обединение на неонацисти и расисти в армията.
Сега и тримата се наведоха напред, подпрели брадички на ръцете си, с широко отворени очи и увиснала долна челюст. Бяха направо за снимка. Продължих:
— Изглежда, някакъв източник е казал на Бърковиц, че един от войниците, разпределени тук, е свързан с палежите на църкви на чернокожи миналата година.
— Откъде знаеш? — попита Марти.
— И аз си имам източници.
Той отвори уста да попита още нещо, но аз го прекъснах:
— Дори не си го помисляй, Марти. Аз съм адвокат, нали не си забравил? Мога да се позовавам на правото си да не разкривам източниците си, докато и двамата останем без зъби от старост.
— Значи убиецът се е свързал с теб и те е помолил да преговаряш с нас — опита той.
— Не. Но съм почти сигурен кой е. Дори ако не го е извършил той, мога да се обзаложа на каквото поискате, че е замесен.
Марти се обърна към Уолки.
— Чувал ли си за расистка дейност в базата?
Уолки сви широките си рамене.
— Не.
Това не беше изненадващо, защото в Тузла имаше временна оперативна база. Военната полиция не знаеше толкова много за обитателите, колкото в постоянните бази. Тук пристигаха и си заминаваха военни части по разпределение и склонните към създаване на проблеми войници идваха и си заминаваха с тях. И все пак се радвах, че Марти попита. Сега знаеха, че имат нужда от мен.
— Готови ли сте да чуете условията на сделката? — попитах.
— Сделка ли? Какво искаш да кажеш? — стресна се Дейвид.
А, и той можел да говори.
Облегнах се на стола си, сключих пръсти зад врата си и качих крака на бюрото.
— По ред причини вашият основен заподозрян има нужда от специално отношение.
— По какви причини? — попита Дейвид. — Какво специално отношение?
— Можете да извършите ареста. После ще го затворите в самостоятелна килия и няма да пускате никой да влиза. До един ден обаче ще дойде някой и ще го измъкне. Ще го откарат оттук и освен че може да поискат съдействие за транспортирането, работата ви по този случай ще бъде приключена. Ще се наложи да забравите всичко за него.
И тримата ме гледаха, сякаш се бях побъркал.
— Никога не съм чувал толкова странно нещо — каза Марти.
— Ваша работа. Ако не ви устройва, ще намеря друг да го свърши.
— И какво толкова специално има в този тип? — попита Уолки.
— Съжалявам, Уолки. Не мога да ти кажа.
— Кой ще го отведе?
— Хора в тъмни костюми. Ще имат специални заповеди, подписани от държавния секретар по въпросите на отбраната. Това е всичко, което ви трябва да знаете.
Разбирате ли, истинската причина едно време Клапър да е толкова благосклонен към моите юридически амбиции беше, че така разрешаваше един много деликатен проблем на армията. Свръхсекретното звено беше само едно от няколкото „черни поделения“ във въоръжените сили. По целия свят работят няколко хиляди секретни военнослужещи, а навсякъде, където има няколко хиляди войници, има и хора, готови да създават проблеми.