Дотук най-интригуващото беше закъснението между доклада от екипа на Санчес, с който съобщаваха за смъртта на своите косовари, и момента на изтеглянето им. Мърфи наистина не разполагаше с добро обяснение за него. Ако изчаках още няколко дни, със сигурност щеше да измисли някое.
Веднага щом излязохме от сградата, се обърнах към Мороу.
— Не знам защо журналистите винаги го описват като привлекателен мъж. Според теб не е привлекателен, нали?
Тя се ухили развеселено.
— А, не знам. Някои жени може би наистина не го харесват.
— Някои?
— Слепите например. Всички останали вероятно биха сметнали, че е доста сладък.
Отне ми малко време да го осмисля. Стига, бе. Как можеш да наречеш „сладък“ един двуметров, 110-килограмов бивш футболен защитник?
— И какво разбрахме в крайна сметка? — попитах.
Делбърт поглади брадичката си и каза:
— Разбрахме, че екипът на Санчес е бил съставен от най-добрите войници.
— Така.
— И изведнъж се оказа, че никой не е познавал Тери Санчес много добре — добави Мороу.
— Малко странно, нали? — съгласих се. — Изведнъж стана като прокажен.
Всички се позамислихме, после Делбърт попита:
— Какво ще правим следобед?
— Ще отскочим до Албания, за да посетим един бежански лагер.
— Защо? И кога ще се срещнем със Санчес и хората му?
— Виж, Делбърт. Да приемем за почти сигурно, че Санчес и хората му са избили трийсет и пет души. И още по-лошо, някой от тях е направил допълнителна обиколка, за да ги простреля в главата — може би от неконтролируема ярост, а може би хладнокръвно, за да не остават свидетели. Съгласни ли сте?
— Естествено — каза Делбърт, а Мороу кимна замислено.
— Имаме трупове, имаме оръжията на престъплението и заподозрените, които вече са в ареста. Какво ни липсва?
— Мотив — отвърна Делбърт.
— Точно така — казах, като безочливо се преструвах на досаден професор по право.
7
Полетът до Албания продължи около два часа. Минахме над босненското крайбрежие, а после рязко завихме наляво. Албания е много бедна държавица, пълна с полуразрушени останки от сталинистка архитектура (която никога не е била прочута с разкош или елегантност), населена със зле облечени хора. Албанците се наричат „народа на орлите“, защото живеят предимно в планините. Известни са в Европа като донякъде докачливи хора, най-вече заради странния си старинен обичай, наречен „кръвнина“, според който семейството на всеки убит албанец наследява задължението да избие семейството на неговия убиец. Понякога тези кървави отмъщения продължават в течение на пет-шест поколения и не е трудно да се сетиш, че явно обичаят има нещо общо с планинския въздух, защото в щата Западна Вирджиния също правят така.
С изключение на този прилежно спазван обичай, албанците не са известни с каквото и да е. Твърди се, че са изобретили вратовръзката. Преди Втората световна война начело на държавата им стоял някой си крал Зог, който — както подсказва името му — не е бил средностатистически монарх, а тип с огромни мустаци, който препускал на кон из страната, препасан с патрондаши, женел се за екзотични красавици и, общо взето, правел каквото му скимне. По време на Студената война пък ги управлявал Енвер Ходжа, който страдал от толкова отвратителна параноя, че построил бетонни бункери на всеки стотина метра и вдигнал бетонни стълбове насред всяка нива, за да не могат да припарят хеликоптери и парашутисти. За да стане още по-странно, сключил и съюз за ненападение с комунистически Китай — един от най-идиотските геостратегически жестове в историята. Не особено изненадващо, в края на краищата Албания се оказала най-бедната и изолирана страна в Европа.
Но въпреки това, или може би точно заради това, албанците са доста издръжлив народ. Те са оставили другите на мира и очакват същото по отношение на самите себе си. Освен това са и изненадващо гостоприемни. Както и смели и упорити, което пък играеше сериозна роля в настоящия конфликт — поради нестабилната природа на Балканите твърде много албанци в момента живееха на други места като Македония и Косово.
Косово е нещо като сръбския Йерусалим, пълно със старинни източноправославни храмове и исторически забележителности, и макар че едва десет процента от хората, които живеят там, могат да докажат сръбския си произход, старият егоист Били Милошевич беше решил да прочисти страната от албанците, като или ги избиваше, или ги прогонваше зад граница в Албания или Македония.