Санчес беше на трийсет и две и беше завършил държавния университет на щата Флорида. Беше влязъл със стипендията, отпусната от Корпуса за запасни офицери. В досието му имаше снимка за документи, на която стоеше мирно с напълно безизразна физиономия, облечен в парадна униформа — традиционната поза за военна снимка, защото армията не одобрява усмивките. Беше среден на ръст, с нормално телосложение, тъмна коса и очи, които ми се видяха тъжни.
Командирът на Санчес, полковник Смодърс, го беше описал като изключителен офицер. Въпреки това всички препоръки в досието му, включително и двете, подписани от Смодърс, го представяха като напълно средностатистически. Толкова по въпроса за искреността при официални разпити.
След като поседях край басейна около час, по пътя нагоре към хотела се зададоха двама димящи от пот бегачи, които отчаяно размахваха ръце и яростно тропаха с крака. Мороу беше на първо място и колкото по-близо идваха, толкова повече се размахваха ръцете на Делбърт, все едно се опитваше да се издърпа през въздуха, за да я настигне. Както казах, и двамата бяха с прекомерно развита спортна злоба и докато стигнат до моя шезлонг край басейна, вече се задъхваха като състезателни коне. Мороу беше с тесни найлонови шорти, с каквито се обличат бегачите, и ако трябва да бъда честен, стояха й като излети. Ако бях на мястото на Делбърт, просто щях да тичам точно зад нея през цялото време, защото гледката беше великолепна. Но това съм си аз. Делбърт е прекалено дисциплиниран за такива волности.
— Хубаво ли потичахте? — попитах.
— Аха — успя да каже Мороу. — Направо… пуф-пуф-пуф… страхотно.
Делбърт се беше навел с подпрени на коленете ръце и май се канеше да повърне.
— Ами ти, Делбърт? — попитах.
— Не… пуф-пуф-пуф… аз май… пуф-пуф…
— Ти май какво?
— Май разтегнах… пуф-пуф…
— А, ясно. Разтегнато сухожилие значи.
Реших да му спестя усилието, защото и без това нямаше да успее да го каже поне още няколко минути.
— Затова ли те изпревари Мороу, а?
— Пуф-пуф… аха…
Мороу не отговори, но изпъна рамене и направи твърде очевидно усилие да овладее дишането си. Отне й само шест-седем секунди, после остана напълно изправена и неподвижна. Предположих, че щом Делбърт, така или иначе, няма да й признае легитимна победа в състезанието, поне можеше да спечели рекорда по бързо възстановяване след него.
Погледнах часовника си.
— След трийсетина минути имаме среща с първия ни заподозрян.
Двамата поеха към стаите си, а аз се помотах още петнайсет минути край басейна, преди отново да се намъкна в униформата си.
Предварителният арест във военновъздушната база можеше да засрами и самата армия. Беше си почти луксозен хотел — с кабелна телевизия в килиите, индивидуални душове и тоалетни и чиста, модерна столова. Бях виждал армейски казарми за напълно невинни войници, които изглеждаха като запуснати бордеи в сравнение с този затвор.
Надзирателят, един пухкав майор от ВВС, ни посрещна, преди да ни разрешат да говорим със затворниците. Изглеждаше приятен, дружелюбен човек, а двойната му брадичка подскачаше, докато говореше. Имаше да ни каже много хубави неща за екипа на Санчес. Били пример за затворническо достойнство, много възпитани, много сериозни, много добри момчета.
Споделих, че изобщо не се съмнявам, че е разделил заподозрените след задържането им. Той отвърна нещо твърде неясно и веднага се опита да смени темата, така че застанах съвсем близо до него и пак го попитах:
— Затворниците са били разделени, нали?
Той каза „не“, разрешавали им да тренират заедно, а и прекарвали по три часа на ден в нещо като занималия. Попитах го кой идиот им е разрешил да се събират. Той силно се изчерви и отвърна, че тази привилегия била разрешена лично от командира на Десета бригада генерал Мърфи.
Едно от обвиненията срещу хората на Санчес беше за конспирация, а всеки специалист по наказателно право знаеше, че стандартната процедура в такива случаи е заподозрените да бъдат разделени, за да не могат да уточнят алибито си. Майорът от ВВС пък знаеше, че е нарушено много сериозно правило, и след като се изчерви още повече, ме попита дали искам да видя копието от заповедта на генерал Мърфи. Искаше да спаси собствената си кожа и да излезе чист от голямата каша, ясно. Отвърнах, че искам и още как, по дяволите, че искам да видя и оригинала, искам да го видя веднага след разпита и от този момент нататък прекратявам действието на тази заповед.