— Чувствахте ли лична отговорност към тях?
— Не. Това не е наша война, а тяхна.
— Добре казано — потвърдих. — Но все пак си мисля, че би било ужасно трудно да не започнете да храните някакви чувства към тях. Все пак сте живели и работили заедно, разговаряли сте за семействата си…
— Майоре, и двамата знаем какво се опитвате да постигнете.
— Какво се опитвам да постигна?
— Да докажете, че когато ги избиха като кучета, ние сме побеснели и сме отмъстили. Но не е вярно.
— Наистина ли? — попитах.
Стана ми интересно, че употреби точно този израз. Можеше да каже „когато ги застреляха“, или „елиминираха“, или „очистиха“ — все думи, които обозначават по-лека съдба в хранителната верига на смъртта.
— Така се твърди в пресата, но не стана по този начин.
— Тогава ми кажете как точно стана.
— След като, ъъъ, елиминираха нашия отряд от АОК, ние докладвахме в щаба на Десета бригада. Наредиха ни да се преместим в друг базов лагер и да чакаме инструкции. Изпълнихме заповедта. Минаха два-три дни и започнахме да подозираме, че новият ни базов лагер е застрашен, така че…
— Защо започнахте да подозирате подобно нещо? — прекъснах го.
— Защото сержант Перит и сержант Мачуско забелязаха сръбски патрул, който, изглежда, ни наблюдаваше.
— Кога стана това? — попитах.
— Следобед на седемнайсети. Около три часа или малко по-рано.
— Не си спомням подобно нещо от оперативния дневник в щаба на Десета бригада.
Санчес се позамисли, преди да отговори:
— Не съм докладвал за това.
— Защо? Мислех, че такива неща се докладват незабавно.
— Може би мислите така, защото сте адвокат и никога не сте попадали в подобна ситуация.
Бях попадал в подобна ситуация, но не мислех да го споделям. Санчес ми разказваше версията, за която се беше уговорил с останалите от екипа, и засега най-добрата тактика беше да я изслушам, преди да потърся идеалния начин да я опровергая.
— И какво направихте тогава? — попитах.
— Натоварихме се с оборудването и се оттеглихме. Можеше да ни нападнат всеки момент, така че прибягнахме до отстъплението, което бяхме планирали два дни по-рано.
Вече предполагах каква ще е следващата част.
— И ви проследиха? — попитах, за да го улесня.
— Точно така.
— Откъде разбрахте?
— Бяхме заложили сигнални ракети по пътя на отстъплението си.
— Колко от тях излетяха?
— Не си спомням точно. Една или две.
— Една или две?
— Май две. Но може и да греша.
— Какъв тип сигнални ракети бяха?
— С разпръскващо действие и задействане с жица.
— Колко бяхте заложили?
— Не знам точно. Бях твърде зает да изкарам хората си оттам. Заложи ги последният човек от колоната.
— Какъв вид жица използва?
— Не зная. Вероятно телеграфна.
Един от номерата при разследване на конспирация е да задаваш подробни въпроси, като навлизаш все по-дълбоко в детайлите, защото в повечето случаи конспираторите са уточнили само най-общата история и именно дребните детайли разкриват противоречията. Сигналните ракети бяха точно от този тип подробности, заради които Санчес и хората му можеха да затънат.
— Значи сте преценили, че нямате време за обаждане по радиото до командния център, но сте имали достатъчно, за да заложите сигнални ракети по пътя на бягството?
— Беше въпрос на приоритети. Обаждането по радиото нямаше да ни помогне, а сигналните ракети поне щяха да ни предупредят, че някой ни следи.
— И какво стана после?
— Според нашия план за бягство трябваше да тръгнем право на юг и да прекосим границата с Македония. Опасявах се, че сръбският отряд зад нас просто ще се обади до техния щаб и ще организира засада на пътя ни. Реших да завием на изток.
— Обсъдихте ли това с някой друг?
— Не си спомням да съм го правил.
— Това „не“ ли означава?
— Не мога да си спомням всичко, което съм казал на един или друг. Преследваше ни многоброен сръбски отряд. Нещата се развиваха много бързо.
— Многоброен сръбски отряд? Сигурен съм, че преди малко казахте „патрул“. Как така изведнъж станаха толкова много?
— Направих логично предположение. Знаехме, че са ни забелязали, и беше най-вероятно сърбите да са изпратили още хора след нас.
— Защо?
— Защото сърбите с огромно удоволствие биха унищожили или пленили американска елитна част. Основният фокус на американската стратегия в тази война е да се избягват загубите на жива сила. Всички го знаят. Сърбите със сигурност го знаят. Американският народ почти не се интересува какво точно става тук. Но човешките жертви биха провалили всичко. Вижте какво стана в Сомалия.