Но не съжаляваше. Хвана се да продава коли, защото си търсеше работа, при която ще може да отскача по голяма нужда поне веднъж на час. И продаваше адски много коли, по дяволите. Изкара петнайсет години, като продаваше коли и се напъваше в тоалетната, и в крайна сметка стана собственик на три автомагазина и немалко състояние. Пък и магазините му бяха уникални. Бяха с най-подредените и чисти паркинги, които някой беше виждал. Продавачите заставаха мирно и едва ли не козируваха, когато идваше някой клиент. Аз винаги се изнервях, когато влезех в някой от тях, но на клиентите, изглежда, им харесваше.
Брат ми, с една година по-голям от мен, още от раждането си знаеше, че не иска да стане като баща ни. Пусна си дълга коса, записа се в Демократическата партия още на шест години, направи си татуировки, проби си ушите и редовно се заяждаше с военната полиция. Преди около три години продаде интернет компанията, която беше основал, и се пенсионира на зрялата възраст от трийсет и седем години. Има около сто и петдесет милиона в банката и прекарва почти целия ден в задния двор на огромната си къща, като гледа Тихия океан, постоянно пуши марихуана и се смее до скъсване на съдбата си.
Аз проявих повече здрав разум от него. Тръгнах по стъпките на татко. Спечелих стипендия за КЗО и си избрах кариера, в която ти плащат държавна заплата, отнасят се с теб като с боклук и нямат нищо против да те уволнят, ако с теб се заяде някой известен репортер.
Не бях пил като хората почти от седмица и както бяха тръгнали нещата, наистина ми се искаше да поправя тази грешка. Вдигнах телефона и попитах първо Делбърт, а после и Мороу дали не искат да дойдат с мен в бара.
Делбърт учтиво отказа, като се оправда, че трябвало да подготви въпросите си за утре.
Мороу каза:
— Добре, ще сляза след десет минути.
Не мога да си кривя душата — този вариант изобщо не ме разочарова.
Вече пиех първия си скоч с лед, когато Мороу пристигна, облечена в тесни джинси и свободна плетена блуза. Веднага реших, че ако някога се откажеше от адвокатската професия, можеше спокойно да направи кариера като модел. Или още по-добре, както ми подсказа развихреното въображение, като стриптизьорка. На всичкото отгоре не само аз го забелязах, защото в бара имаше доста италианци, а те не са известни със сдържаността си по отношение на другия пол. И със сигурност не се сдържаха, когато тя се появи.
— Какво ще пиеш? — попитах, докато се настаняваше на стола срещу мен и се правеше, че не забелязва наточените тъпаци, които й подсвиркваха и подвикваха на някакъв странен език.
Почти подозирах, че ще си поръча бутилка „Евиан“ с лимон или нещо също толкова отвратително здравословно.
— Скоч с лед — каза тя и без малко да ме събори от стола.
Направих знак на бармана да донесе още едно от същото и реших, че е време да направя преоценка на впечатленията си за мис Мороу. Подуших въздуха веднъж-дваж и долових аромат на лилии. Беше си живо противоречие.
Един мъж може да си направи точни изводи от парфюма, който избира дадена жена, а винаги съм свързвал лилиите с румените жени от Средния запад. Онези, които на двайсет и една още са девствени. Същите, които всяка седмица се обаждат на майките си и продължават да изпращат пари за училищна благотворителност. И които никога не си поръчват скоч.
— Това ли пиеш обикновено? — попитах.
Тя леко се усмихна.
— Не. Обикновено си поръчвам „Евиан“ с лимон, но исках да те изненадам.
Сигурно съм примигнал няколко пъти, защото тя се засмя, очевидно доволна, че ме е победила в собствената ми игра.
— Да, обикновено и аз пия „Евиан“ — казах най-сетне, според мен остроумно.
— Не, обикновено пиеш скоч. Всъщност дори мога да се обзаложа, че през целия си живот не си опитвал „Евиан“.
— И защо би се обзаложила?
— Просто така. Искаш ли да поиграем на „Истини и последици“?
Ако не бях толкова самоуверен, щях да откажа веднага. Вместо това глупаво изтърсих:
— Става. Какъв е залогът?
— Победеният във всеки кръг ще пие по едно уиски. Крайният победител няма да плаща сметката.
— Дадено — казах и измъкнах монета от джоба си. — Ези или тура?
— Ези — каза тя, наистина беше ези и аз трябваше да се откажа още тогава.
— Хубаво — усмихна се тя. — Какво работи баща ти?
— Той е фризьор — отвърнах. — Живее в Сан Франциско и работи в един от онези мъжки фризьорски салони, в които ходят само хомосексуалисти. Той също е малко сбъркан, но веднъж си поиграл с някаква жена и съм се родил аз.