— Значи сме приятели? — попитах със същата глупава усмивка.
— Естествено.
— Добре. Предполагам, че ще извикате военни следователи.
— В момента насам лети екип от Хайделберг. Наредиха ми да започна да събирам доказателства и показания.
— Хубаво. Престъплението трябва да се разследва, докато следата е гореща. Не вярвам, че между убийството на Бърковиц и моето разследване има връзка, но предпочитам да играя на сигурно. Когато следователите пристигнат, кажи им да се отбият при мен. Искам да знам всичко, което откриеш за това убийство.
— Според вас възможно ли е да има връзка?
— Уолки, има милиони възможни причини за убийството на Бърковиц. Човекът си е изкарвал хляба с писане на обидни статии за армията. Мразят го всички, които са носили униформа. Възможно е дори да си е купил наркотици от някой дилър в униформа от тази база и да е закъснял с плащането. Може да е бил гей и да са го спипали, докато наднича да огледа съседа си по писоар. Няма да е за пръв път. През последните няколко години поне трима-четирима гейове са загинали във военни тоалетни.
Уолковиц внимателно слушаше глупашките ми теории, сякаш предположенията ми бяха напълно логични. Не беше лош човек, но със сигурност не беше най-умният военен на света. Естествено, че убийството на Бърковиц е свързано с моето разследване. Бях сигурен. Беше изпратил статията си, беше се върнал в стаята да поспи, пикочният му мехур го беше събудил и някой или го беше причакал, или последвал в тоалетната.
Гаротата не е оръжие за начинаещи. Тя е чудесно средство за убиване, но с нея се работи адски трудно. Човек трябва да се промъкне зад жертвата, а после да замахне с тънката жица като с ласо над главата му. В същия момент трябва да дръпне двете дръжки встрани със светкавична скорост и достатъчно сила, че да задуши жертвата. Ако е необучен убиец или просто е загубил форма, рискува да закачи жицата за носа или брадичката на жертвата или да й позволи да пъхне ръката си в примката. А става още по-трудно, когато напада изправен човек както в случая с Бърковиц. Тогава трябва здраво да го подпре в задника с коляно, иначе жертвата може да започне да рита или се завърта с лице към нападателя и обърква цялата работа.
Гаротата не е оръжие, което един агресивен противник на хомосексуалистите би носил в джоба си, ако му се случи някой от тях да го погледне в тоалетната. Нито пък такова, което би използвал ядосан дилър на наркотици, за да накаже несериозен клиент. Гаротата е оръжие за хладнокръвни професионални убийци.
Редовите войници не могат да различат гаротата от въженце за скачане. От друга страна, това е едно от любимите оръжия на специалните части, на които понякога им се налага да убиват тихо. Убиецът на Джеръми Бърковиц нарочно беше избрал това оръжие. За да остави ясен подпис.
— Уолки — обърнах се към новото си приятелче, — чакат ме няколко срещи. Не се обиждай, но се разправям с вероятното убийство на трийсет и пет души и целият свят ми диша във врата.
Той здравата ме тупна по рамото.
— Няма проблем, майоре. Ще кажа на следователите да ви се обадят, когато пристигнат.
15
Помолих Делбърт и Мороу да дойдат в кабинета ми по обяд. Помощничките на Имелда все още не можеха да преживеят новините от сутринта. Вчера бяха видели един дебел мъж да се мотае из офиса, а днес той вече беше храна за червеите. В случая на Бърковиц храната щеше да им стигне за дълго време.
Делбърт дойде пръв, последван от Мороу, която ме облъчи с пълна доза нежност от забележителните си очи.
— Добре ли си? Мога ли да ти помогна с нещо?
— Не, няма нужда — отвърнах. — Просто военният полицай чул, че съм най-умният човек в базата, и решил да ме попита какво мисля за случая с убития журналист.
Погледнах часовника си и допълних:
— Всъщност всеки момент очаквам да дойдат и военни следователи. Много е гадно всички да знаят колко си умен.
Делбърт изглеждаше объркан, сякаш се чудеше защо военната полиция и прокуратурата не се беше обърнала и към него за мнението му. В крайна сметка той беше завършил Йейл. Той беше човекът с вероятно най-доброто прокурорско досие в армията. От друга страна, Мороу ме погледна, както майките гледат непослушните си тригодишни деца.
— Имам страшно добри новини — побързах да сменя темата. — Тъй като бележим невероятни успехи, армията е решила да съкрати крайния срок за приключване на разследването.
— Колко време имаме? — попита Мороу.
— Четири дни, считано от тази сутрин.
— Това наистина е страшно малко — обади се Делбърт, като за пореден път изказа очевидното общо мнение (още един от многобройните му лоши навици).