Намерих празна маса и седнах да се храня. Първата хапка от месото имаше вкус на препечена кожа и въображението ми поддаде. Изведнъж се запитах къде ли обядват колегите ми от университета.
Преди около година се бях срещнал за обяд с един познат на име Фил Бецуто, който вече беше станал съдружник в някаква лъскава вашингтонска кантора. Заведе ме в един бляскав скъпарски ресторант на Уисконсин Авеню, където по масите седяха богати и известни личности със самочувствието на хора, които могат да си позволят ястия за сто долара и единственият им проблем е да не изцапат костюмите си за хиляда долара и вратовръзките си за още сто. Там нямаше нужда да впрягам въображението си. На всички маси имаше бели ленени покривки, кристални чаши и от онези свръхмодерни чинии, които наистина се чупят, ако ги изпуснеш. Фил не ми спести нищо. Когато дойде сметката, той подаде на сервитьора служебната си кредитна карта. Не че не можеше да си плати и сам. Каза ми, че изкарва по триста хиляди годишно, плюс почти сигурни трийсет процента премии. Аз изкарвам по петдесет хиляди, а армията е против премиите. Както и против служебни кредитни карти. Фил се занимаваше с недвижими имоти и се страхуваше най-много от катастрофа с някой побеснял шофьор на магистралата. От друга страна, нищо чудно новият му хромиран „Мерцедес 300SL“ да беше и брониран.
Точно на такава самосъжалителна, безрезервна меланхолия се отдадох, докато дъвчех загадъчното парче месо и отпивах от блудкавото мляко. В столовата вече нямаше почти никакви войници, но малкото останали ме поглеждаха и мърмореха помежду си. Не се чувствах особено добре дошъл.
Пльокнах половин бутилка мазен италиански сос на кафявата си салата и се замислих за мистър Джоунс с мраморните очи и прекрасната мис Смит. В армията ти набиват в главата, че преди да влезеш в битка, трябва да проучиш врага. Точно в този момент врагът ме познаваше отлично, а аз не знаех почти нищо за него. Е, поне знаех тъпите им псевдоними. И това, че уж работят за АНС. И че Джоунс е самоуверен хитрец. Знаех, че си пада по жените, а Мороу трябваше да се засрами, че не го забеляза веднага. Освен това знаех, че мис Смит има изумителни сини очи, пълни устни, дълги крака с тънки глезени, голям бюст — чашки 2Д, доколкото можех да преценя, — облича се добре и използва скъп френски парфюм. Когато става дума за жени, наблюдателността ми е невероятна.
Както стояха нещата, в тях двамата бяха най-добрите ми шансове. Ако успеех да разбера кои са, може би щях да открия и кой ги е изпратил и какво изобщо става тук.
Довърших салатата си и отидох да си взема десерт. Единственият останал десерт отдалеч приличаше на какаов пудинг. Когато го огледах по-отблизо, ми заприлича по-скоро на влажното съдържание на бебешка пелена. Дори моето богато въображение не успя да го превърне в шоколадов крем. Реших, че за днес ми стигат толкова кулинарни глезотии, и се върнах да работя.
21
В шест часа вече бях на позиция срещу сградата на АНС. Криех се зад една друга дървена постройка и наблюдавах входа. Мис Смит, за която вече знаех, че се казва Алис, излезе оттам и широко се усмихна на двамата пазачи, които вежливо отвърнаха на усмивката й и я проследиха с очи, докато изящно се отдалечи по улицата. Имаше много впечатляваща походка. Хълбоците й се полюшваха, а над тях окуражително се полюшваше и бюстът.
Тръгнах в нейната посока под прикритието на дървените постройки. Виждах я между всеки две, докато вървеше.
В края на прашната улица тя зави наляво. Аз също. Тя продължи да крачи покрай седем-осем постройки, после зави и влезе в ниска дървена сграда. Над входа й имаше табела с надпис „Само за жени“. Заключих, че беше женско спално отделение. Отбелязах си наум да се върна по-късно и изтичах обратно до скривалището си срещу входа на базата на АНС.
Бяха минали едва пет минути и аз се надявах, че мистър Джоунс все още е на бюрото или заседателната си маса. Повечето началници работят до по-късно от подчинените си, а от видяното тази сутрин бях заключил, че той заема по-висок пост от нея.
Минаха още четирийсет и пет минути. Крачех напред-назад и си представях походката на мис Смит. Полюшване, полюшване, подрусване, подрусване.
Най-сетне, в седем без една минута, излезе и Джоунс. Без да обръща внимание на пазачите, той пое в противоположната посока на мис Смит. Вървеше напето, почти като моряк. Повървяхме около пет минути и той също зави наляво, за да влезе в една дървена постройка. Слава богу, че в армията всичко се надписва. Неговата постройка беше означена е големи букви като „Жилищни помещения за командировани офицери“.