Модният им усет не се беше подобрил през последните два дни. Днес Марти беше облечен с кариран костюм, карирана риза и карирана вратовръзка. Приличаше на подвижна шахматна дъска в три различни цвята. Дейвид беше облечен с по-консервативен тънковат син блейзър, тъмносиня риза и ужасяваща вратовръзка с цветя в пастелни цветове, които сякаш експлодираха. Приличаше ми на кръстоска между мафиот и клоун. Трудно беше да ги приемам на сериозно.
— Как върви разследването? — попитах.
— Е, нали знаеш. По нещо тук, по нещо там. В такива случаи рядко можеш да откриеш един ключ към цялата загадка. Обикновено има множество дребни улики.
— Взехте ли отпечатъци от обувки?
— Да. Изпратихме ги в лабораторията в Хайделберг.
— Намерихте ли нещо интересно в бележника на Бърковиц?
— Трудно е да се каже. Когато разследваш смъртта на някого, научаваш много за него. Ето Бърковиц например. Истински мърляч. Навсякъде имаше мръсни дрехи и опаковки от сладкиши. Из цялата му проклета стая са разхвърляни бележки и драсканици. Все още ги сортираме.
— Чух, че в базата са пристигнали много нови репортери.
— Цяла армия. Направо са се качили на главата на пресаташето. А нали знаеш как е устроена хранителната верига. Те дъвчат него, а той — мен.
— Сигурно — съгласих се. — И за какво искахте да говорим?
Марти се размърда, вдигна глава и се загледа в тавана на кабинета ми.
— Трябваше да те уведомя, че изпратих двама от моите агенти в твоята палатка. Имам заповед от военния съдия да претърся личните ти вещи и да взема назаем маратонките ти.
Това изобщо не ми хареса. Отпих от кафето си и се опитах да запазя спокойствие. Не ми се удаваше. Чувствах се доста неспокоен. Не знам защо. Все пак го изгледах неприязнено.
— А мога ли да попитам защо?
— Просто имаме някакви подозрения заради бележките на Бърковиц. Но не се притеснявай. Взехме ти маратонките само за да ги сравним с едни отливки в лабораторията.
— Но няма за какво да се притеснявам?
— Не. Стандартна процедура. Събираме много отливки. Нали никога не си влизал в онази тоалетна?
— Точно така — отвърнах.
— Значи ще те освободим от подозрение още преди да успееш да кажеш „А!“.
22
В наказателното право бързо научаваш, че щом някой полицай ти каже да не се притесняваш, трябва веднага да започнеш да си гризеш ноктите от притеснение. За щастие или за нещастие нямах никакво време и сили да се притеснявам. Продължих да пиша гениалния си доклад, докато чаках Имелда да ми донесе някакви материали за операция „Феникс“.
Тя влезе с танцова стъпка в единайсет и петнайсет и метна един куп разпечатки на бюрото ми.
— Къде беше? — изревах.
Имелда се наведе и започна да пише в бележника ми, докато отговаряше:
— Работих. Минах да направя доставките и после обиколих цялата проклета база, докато намеря тонер за принтера.
Гледах как пише.
— Аз свърших доста работа и искам някой да започне да набира — казах.
— И какъв ти е проблемът? — излая тя. — Да не си залепнал за стола? Не можеш ли да наредиш на момичетата да набират?
Тя се изправи и аз прочетох какво беше написала „Намерих я по интернет. За по-сигурно използвах компютъра в склада.“
— Добре, добре — измърморих. — Вземи каквото съм написал и го занеси да се печата.
Тя събра купчината жълти листа и излезе, а аз награбих нейните разпечатки. Отне ми почти половин час да ги изчета. В интернет имаше много неща за операция „Феникс“. Имаше откъси от книги по история. Показания от ветерани, участвали в операцията и измъчвани от вина. Произволни нападки от антивоенни групировки, които описваха операцията в крайно негативна светлина. Някои от статиите бяха доста интересни, а други ме караха да се съмнявам в здравия разум на хората, които качват неща в интернет.
„Феникс“ беше секретна операция, проведена по време на Виетнамската война съвместно от ЦРУ и Зелените барети. Между двете организации бил сключен таен договор, който не се съобразявал с командната верига на армията. Нито Съветът на началник-щабовете, нито генерал Уестморланд са знаели за съществуването на операцията.
Беше класическа операция, в която ЦРУ внедрили свои агенти в голям брой комунистически групи, действащи в Южен Виетнам, а специалните части свършили мръсната работа по елиминирането на заподозрените. Според някои материали, които Имелда беше свалила от интернет, Зелените барети бяха избили едва няколко десетки оперативни агенти. Според други — хиляди. Избити без съд и доказателства само защото ЦРУ ги е определило за елиминиране. Стерилният евфемизъм, който използвали, бил „елиминирани с тайно разрешение“.