— Ще ти отнема само няколко минути. Подготвям нашия доклад и ми трябват отговори на няколко въпроса. Нали нямаш нищо против?
Тръшнах се на един стол, преди да отговори. После погледнах през рамо.
— Мис Смит, ще може ли да те помоля да изтичаш за едно кафе? Три захарчета и съвсем малко сметана.
Красивото лице на мис Смит се изкриви.
— Не, няма да може. Работата ми не е да тичам за кафе. Усмихнах се.
— Извинявай. Мислех, че си административна помощничка на мистър Джоунс.
Видях как той яростно й кимаше да ми донесе каквото искам. Мис Смит се нацупи за две-три секунди, завъртя се и излезе.
— Ей, какво отношение — отбелязах. — Как се оправяш с нея?
Джоунс ме гледаше много студено. Очите му приличаха на камерата в ъгъла на тавана.
— Чудесно — увери ме той. — Тук не сме в армията, Дръмънд. Сами си носим кафето. Та какво искаш?
— Спомняш ли си как вчера гледахме едни филми и ти ни чете записи от едни радиопредавания?
— Естествено, че си спомням.
— Добре. Ще ми трябва някакво уверение, че всичко е било автентично. Освен това ти спомена, че филмите ще се съхраняват в централата на АНС. Ще ми трябва някакво име или номер, чрез които мога да ги открия.
— Няма проблеми — каза той и се усмихна.
Лесна работа.
— Страхотно — казах. — И още нещо. Ще ми трябват имената ти по паспорт, номерът на социалната ти осигуровка и точната ти длъжност в АНС.
Опа, вече не беше толкова лесно. Усмивката му веднага отстъпи място на дълбоко объркване.
— Защо?
— След като не можеш да ми дадеш филмите или записите, защото са толкова секретни и прочие, ще трябва да те запиша като свидетел в доклада си. Разследваме много противоречив инцидент. Доказателствата ще бъдат разглеждани с голямо внимание. Не мога просто да напиша, че съм се запознал с някакъв простак от АНС на име Джоунс. Там сигурно работят страшно много хора с това име. Може би около хиляда, как мислиш?
Забелязах, че силно е стегнал челюстта си. По лицето му нямаше почти никакви мазнини и точно в момента двете малки мускулчета под ушите му тиктакаха като бомби със закъснител. Нахалството ми започваше да разтапя айсберга.
Звънецът на вратата го спаси. Мис Смит влезе, без да бърза, с моето кафе в ръка. Подаде ми го и аз отпих. Беше студено като лед и тя сигурно му беше сложила половин буркан сметана и поне десет големи лъжици захар. В това момиче имаше спортна злоба. Харесваше ми.
Надигнах чашата и я изпих до дъно.
— А, точно както го обичам. Благодаря, скъпа.
Спортна злоба, а? Мис Смит се опита да преглътне обидата, но видимо тропаше с крака, докато заобиколи масата и седна от срещуположната страна.
За съжаление междувременно Третърн си беше върнал самообладанието. Наведе се през масата и с подчертано вежлив тон каза:
— Слушай ме внимателно, Дръмънд. Няма да ме включваш в доклада си. Ясно ли ти е? Работата ми е секретна и не мога да рискувам да ме разкрият. Напиши името на началника на АНС, генерал-лейтенант Фостър.
Ухилих се.
— Ей, не се притеснявай, приятелю Джоунс. Така или иначе, на доклада ми ще има печат „Строго секретно: специални операции“. Няма да те разкрият. Освен това генерал Фостър няма нищо общо със случая.
Лицето и шията на Третърн бавно почервеняваха.
— Той е в течение на всичко, Дръмънд. Прави каквото ти казвам.
От тона му се разбираше, че е свикнал да дава заповеди и те да се изпълняват. Усмихнах се още по-широко.
— Наистина не става, приятел. Виж, ако това те устройва, ще напиша името и данните ти в специално приложение, което могат да четат само държавният секретар по отбраната и председателят на Съвета на началник-щабовете. Това е максималното, което мога да направя. Работата е там, че вече си част от моето разследване. Ти сам се включи в него в момента, в който влезе в кабинета ми. Не може да не си го знаел.
— Не, не знаех. И продължавам да не го вярвам.
— Както искаш — казах, станах и се приготвих да си тръгвам.
— Къде отиваш пък сега? — настоя Третърн, още пообъркан.
— Да се обадя на някой военен съдия. Ще му кажа да ми напише заповед, адресирана до директора на АНС, която му дава срок от шест часа да предостави името и служебните ти данни.
Предполагах, че Джак Третърн не е адвокат и не знае дали съм в състояние да направя подобно нещо.
— Това е много лоша идея — измърмори той заплашително.
— Заплаха ли беше това, мистър Джоунс? Има и друг начин да го направим. Адски съм сигурен, че мога да уговоря същия съдия да издаде и призовка срещу теб и твоята агенция, защото укривате важни доказателства за криминално разследване. Може направо да му поискам и двете неща с едно обаждане.