Наистина бях любопитен защо Бърковиц така и не беше изпратил историята, която му дадох. Това беше най-важното парче от мозайката. Сценарият, който започна да се оформя в главата ми, беше следният: Третърн някак си е научил, че Бърковиц се кани да разкрие заговора. Може би е разбрал за това, защото „Вашингтон Хералд“ е изпратил запитване до ЦРУ в Лангли. Не съм специалист по модерна журналистика, но съм останал с впечатлението, че вестниците обикновено дават възможност за опровержение или коментар на засегнатите страни, преди да ги направят на салата на първа страница. А може би Третърн е накарал АНС да прехване електронната поща на Бърковиц или дори да проникне в компютъра му и оттам е разбрал. Така или иначе, след това е дал разрешение за убийството на Бърковиц и е изпратил на вестника фалшифицираната статия от негово име.
Единственото, което ме объркваше, беше пълното неведение на Джанис Уорнър за тукашните събития. Когато споменах масовото убийство в Косово, тя изглеждаше искрено озадачена. Може би Третърн беше успял да насочи нейния вестник по грешна следа А тъй като Бърковиц така и не беше изпратил истинската си статия, във „Вашингтон Хералд“ нямаха представа какво е открил.
Върнах се в палатката си и забелязах, че някой е ровил в нещата ми. Военните следователи бяха достатъчно добронамерени и се бяха опитали да оставят всичко на място, но все пак се виждаше. Освен това ми нямаше маратонките. Понякога ми се налага да работя при ужасни условия.
24
Клапър се обади в два през нощта. Започнах да подозирам, че в тези обаждания има някакъв зъл умисъл. Може би и това беше част от заговора: да ме изтощят и раздразнят дотолкова, че да се съглася на всякакви отстъпки, само и само да приключа с разследването и да си почина. Много са хитри тези хора.
— Къде си? — попита Клапър. — Приключваш ли вече?
— Последни щрихи — отвърнах, като се надявах да звуча уверено.
— Обади ми се генерал Фостър от АНС. Бесен е. Каза, че създаваш проблеми на един от неговите служители, някакъв мистър Джоунс. Каква е тази работа?
Трябваше да го очаквам.
— Просто се опитвам да го накарам да се вразуми — отвърнах. — Това е същият човек, който ни показа филмите и записите. Само дето не ни разрешава да направим копия. Били прекалено секретни. Казах му, че нямам проблеми и с това, стига да ми каже името и отдела си, за да ги запиша в доклада.
— И без тях можеш да го напишеш — каза Клапър. — Този Джоунс очевидно е на много секретна позиция. Генерал Фостър предложи да използваме неговото име.
— Шефе, става въпрос за косвени доказателства. При това дори не ми дават да ги видя. Знаете какви са правилата. Надеждността на доказателствата трябва да бъде доказана.
Това беше напълно благовидна юридическа логика и звучеше толкова правдоподобно, че нищо чудно и да беше вярна. Клапър обаче не се хвана.
— Ако ще препоръчваш да не бъдат съдени, няма значение. Доказателствата няма да влизат в съда. По дяволите, Шон, просто напиши името на Фостър.
— Сър, аз водя това разследване — казах. — Не ме интересува дали ще влиза в съда. Не искам да си върша работата през пръсти. Можете да ме посъветвате, но не можете да ми заповядате.
От другата страна на линията се чу как въздухът напуска един чифт бели дробове. Клапър обикновено е много спокоен човек, но генерал-майорите не обичат младшите офицери да им напомнят ограниченията на поста им.
— Вече си застрашен от разследване на служебното ти поведение. Не си усложнявай положението допълнително.
— Съжалявам, генерале, но трябва да направя това, което смятам за редно.
— Както искаш — обяви той много раздразнено и затвори.
Аз също затворих, после спрях диктофона, който бях включил още щом се представи. Записването на телефонен разговор без доброволното съгласие на събеседника е средно сериозно нарушение на федералните закони. Но това изобщо не ме интересуваше. Не възнамерявах да използвам касетата в съда, където и без това нямаше да я признаят. Но си представях как ще й се зарадват момчетата в редакцията на „Вашингтон Хералд“, ако се стигнеше дотам. Противниците ми — които и да бяха те — не играеха честно с мен. Защо пък аз трябваше да го правя?