Висшите слоеве на Тънкия свят, също както и низшите, са в последна сметка Майа. Именно затуй те ще се представят в различен изглед за различните си обитатели и всеки ще вижда в тях точно толкова красота, колкото е способно да му предложи собственото въображение. По тази причина, особено важно е да развиваме у себе си т. нар. Крияшакти: „Крияшакти е мисловна енергия — пояснява Елена Рьорих. — За да се твори в тънките сфери е нужна натрупана и високо развита психическа енергия, при въображение, способно за отчетливи представи. Ето защо са тъй необходими заниманията с изкуствата.“
Преминаването от по-низшите към по-висшите слоеве на Астрала се извършва посредством натрупаната енергия на стремежа и собственото ни пречистване. Учителят ни показва този принцип в цялата му простота, което разбира се не значи, че на пратеника нещата протичат също тъй просто и без особени усилия от наша страна:
„Справедливо е да пожелаем да узнаем как се извършват преходите от различните сфери. Не е трудно да се разбере, че очистеният Агни е решаващо условие. Ако постепенно пълним балон с огненоносен газ, той ще започне съответно да се издига. Ако балонът не задържи газа — ще падне. Ето груб пример за прехода в различните сфери на Тънкия свят. Тънката същност може със свои сили да се издигне, ако огненото зърно бъде съответно напълнено.“
Върху същия принцип почива и преминаването от Тънкия свят в Огнения или от Астралното поле в Причинното:
„Може ли най-добрият обитател на Тънкия свят да се издигне оттам в Огнения свят? Може, и неговото преображение ще бъде прекрасно. По пътя на пречистването тънкото тяло започва да свети. Огънят се разгаря, и накрая обвивката пада като тънък пласт пепел; и огнената същност не може да остава в предишния слой и се издига в Огнения свят. Това, което в Тънкия свят е било непоносимо сияние, става в Огнения свят най-мъждивото — такава е стълбата. Трябва да свикваме да си представяме многото слоеве в Тънкия свят. От аления пламък до най-прекрасното сияние на дъгата се преливат тия предели като вълнуващо се море и тъкат всевъзможни съчетания. Но за тъмнината, за низшите бездни, сиянието ще бъде като далечен отблясък. Който иска Светлина, нека не се бои да бъде огнен.“ (М.)
Времетраенето на пребиваването в Астрала може да бъде твърде различно — от няколко години, до цели векове.
Обикновено колкото по-назад е в своето развитие дадена личност, толкова по-продължителен е нейния престой в Тънкия свят. След като този период приключи, астралното тяло на свой ред се разпада. С това угасва и последното звено на човешката личност.
А какво остава? Остава най-същественото — човешката индивидуалност, Висшата триада — Атма, Буди, Манас — или висшето съзнателно Его. Тази индивидуалност продължава съществуването си в Невидимия свят и по-точно в Девашан — понятие, обозначаващо не толкова определено място в пространството, колкото определено състояние. Едно състояние на покой и духовно блаженство, сред обаятелните и скъпи образи, оформяни от собственото ни въображение, ала възприемани като примамлива реалност. Една компенсация за преживените страдания и напрежения. Най-сетне, един продължителен отдих, преди следващите изпитания на предстоящото прераждане.
По времето на Блаватска, пък и по-късно, подробностите около пребиваването в Девашан са били обсъждани доста оживено и около тях се е натрупала цяла литература. Това е съвсем понятно. В един свят на грижи и болки хората изпитват естествено влечение към перспективата за някакво, ако не вечно, то поне дълготрайно щастие. В книгите на Живата Етика обаче този въпрос е засегнат съвсем бегло. И това също е понятно. Състоянието на Девашан не се отказва никому, и всеки е свободен да се възползва от него, обаче Учителят поставя ударението не върху безоблачното спокойствие, а върху радостната действеност, която също може да бъде възприета като щастие.
Защото Тънкият свят, както и физическият, е място не само за отдих, но и за творчество. И колкото по-рано се подготвим за такова творчество, толкова по-добре за нас и за бъдещата ни участ. На въпроса — как да се развива работоспособността в Тънкия свят, — Елена Рьорих отговаря:
„Преди всичко трябва да се започне с туй, постоянно да се чувстваш, че живееш в два свята. И това съвсем не е трудно, защото ние всяка нощ преминаваме в Тънкия свят, където при достатъчно развито тънко тяло, можем лесно да прилагаме нашите тънки енергии. Като се отправяме към съня не с мисъл за отдих, но с устрем към Йерархията на Светлината и с мисъл за полезна работа, ние с това насочваме своята енергия към действена помощ там, където тя е най-нужна.“