Стигнахме го късно след обяд и по всеобщо, макар и негласно решение спряхме, за да обмислим, какво ни предстои да направим.
Трябваше да изберем водач. Всички го знаехме. По време на тренировките ни бяха казали, че е необходимо да изберем водач веднага щом се изкачим над Хитиат, защото иначе щяхме да приличаме на многоглав змей — всяка глава ще дърпа в своята посока и няма да можем да продължим.
Настъпи момент на напрежение, точно както по време на Жертвоприношението на Свещеносвързаните: никой не се чувстваше достатъчно уверен да направи нужното. Спомних си как Мурмут улови момента и стана господар на положението, а нямах намерение да му разреша да го направи отново.
— Е — започнах аз. — Моята Къща е Къщата на Стената. Това е Стената. Мястото на моята Къща. Цял живот съм чакал, за да стигна дотук. Следвайте ме и аз ще ви заведа до Върха.
— Себе си ли предлагаш? — попита Мурмут, така че веднага разбрах, че ще имам неприятности с него.
Кимнах.
— Аз ще му стана заместник — бързо се присъедини Трайбън.
— Ти си от неговата Къща — възрази Мурмут. — Не можеш да му бъдеш заместник.
— Тогава аз ще съм заместник — атакува Джайв Певеца.
— Или аз — допълни Гали от Винарите, от Къщата на Мурмут.
За момент всички се смълчаха. Обади се Стап от Съдиите:
— Щом Полър може да се кандидатира, тогава мога и аз.
Огледа се:
— Кой ще ми бъде заместник?
Някой се изкикоти.
— Кой ще ми бъде заместник? — повтори Стап и лицето му започна да се подува и зачервява гневно.
— Защо не си станеш и заместник, Стап? — подметна Кат.
— Я млъквай!
— Ти на кого говориш…
— На теб! — сопна се Стап.
Кат вдигна ръка, може би не заплашително, но секунда по-късно Стап бе пред него, готов да се бие. Гали го хвана през кръста и го върна на мястото му в кръга.
— Клетвата! — прошепна Тиса. — Помнете, че сме Свещеносвързани!
Изглежда заплахата от насилие между нас й причиняваше болка.
— Някой иска ли да бъде заместник на Стап? — попитах аз. Никой не искаше. Стап се обърна и се взря в Стената над нас. Аз чаках.
— Мурмут — предложи Туйман от Металоработниците.
— Ти избираш Мурмут?
— Да.
Очаквах го.
— Заместници?
Сепил Дърводелеца и Талбол Кожаря станаха заместници. И това очаквах. Тримата бяха неразделни.
— Предложен е Мурмут — обявих аз.
Нали забелязахте как преди избора взех нещата в свои ръце. Нямаше нищо лошо в това. Мой ред бе да водя, а така или иначе някой трябва да го направи, дори когато не е избран водача.
— Има ли други предложения?
Нямаше.
— Тогава да гласуваме — предложих аз. — Тези, които са за Полър да минат от тази страна. Тези, които са за Мурмут — от другата.
Мурмут ме изгледа злобно:
— Не може ли преди да гласуваме, да изтъкнем своите достойнства, Полър?
— Мисля, че може. Какви са твоите, Мурмут?
— Най-малкото два здрави крака.
Беше евтин трик от негова страна и бях в правото си да го ударя без колебание, но знаех, че ако сдържа гнева си, ще обърна нещата в своя полза. Затова просто се усмихнах. А Сепил Дърводелеца се изкиска, сякаш никога не беше чувал нещо по-смешно. Талбол Кожаря — един тип, който не се стесняваше от такива неща, издаде звук подобен на грухтене като най-добро доказателство за своята солидарност с Мурмут.
— Да, прекрасни крака — съгласих се, защото краката на Мурмут бяха дебели и космати. — Ако водачът трябва да мисли с краката си, твоите наистина превъзхождат моите.
— Водачът трябва да се изкачва с краката си.
— Моите ме изкачиха дотук — напомних аз. — С какво друго ще подкрепиш претенциите си?
— Знам да командвам. Давам заповеди, които другите желаят да изпълнят, защото са правилни.
— Да, ти казваш: „Сложете гроздето в тази каца“, „Смачкайте го така и така“. „Сега сложете сока в бъчвите и го оставете да стане на вино.“ Това са чудесни заповеди, когато са на място. Но подходящи ли са да водят едно Поклонение? Подигра се с недъга ми — нещо, за което съвсем не съм виновен — и това доказва, че въпреки положената кървава клетва за единство, не проявяваш много съчувствие. А ако един водач е лишен от съчувствие, какъв водач е той!