Докато се колебаех какво да предприема, Грисиндил дотича при мен, като крещеше, че Мин и Стам ги няма. Обясни, че няколко жени отишли при зазоряване на реката да се изкъпят. Мин и Стам не били с тях и Грисиндил се зачудила, защото Мин била много придирчива към чистотата, а приятелката й Стам ходеше все с нея. Жените се изкъпали, напълнили съд със студена вода и тръгнали да ги търсят — мислели, че двете още спят и смятали да ги наплискат на шега. Но никой не могъл да ги намери — тревожеше се Грисиндил. Тя, Марсиел, Тенилда и Тил бяха претърсили целия лагер.
— Може би са отишли на сутрешна разходка сами, — осъзнах глупостта на думите си преди да ги изговоря и те замряха в гърлото ми.
Извиках всички и им разказах за случилото се. Вцепениха се от ужас. Приближих се до все още зашеметената и трепереща Тиса и я помолих да направи заклинание за търсене.
— Да — прие тя, — ще направя.
Събра малки пръчки, изрече думите, хвърли пръчките веднъж, после повтори. И всеки път поклащаше глава, вдигаше пръчките нависоко и обясняваше, че не е добре, че в нея има твърде много шум и объркване. Нарисува магьосническите линии на земята, коленичи и им прошепна имена на богове, после разсипа пръчките върху линиите, но дори тогава не успя да научи нещо полезно за нас. Напрежението беше ужасно. Очите й станаха огромни, лицето й — неподвижно.
— Живи ли са? — не преставах аз. — Можеш ли да ни кажеш поне това?
— Моля ви — простена тя. — Оставете ме да си почина. Свръх възможностите ми е да го разбера.
Тя се разплака и започна да се тресе като поразена от болест. Помолих Креот Лечителя да я успокои.
Разделихме се на шест групи и тръгнахме в различни посоки да търсим. Киларион водеше група назад през реката. Сепил, Дорн, Туйман и аз тръгнахме напред към тълпата Размекнати, взирах се в гъмжащото множество и се опитвах да открия с поглед Мин или Стам между тях. Не видях нищо. Другите групи — също. Не научихме нищо. Наоколо се преплитаха кални следи, но кой можеше да каже какво означават те?
Всички гледаха към мен. Надяваха се аз да им подскажа как да се справим, но аз не можех да реша нищо.
Погледнах към Трайбън, към Джайв, към Накс, към Кат. Не бяха в състояние да ми помогнат.
Изведнъж усетих някакво раздвижване в редиците на Размекнатите зад мен. Видях Талбол да сочи нещо зяпнал от учудване, а Мурмут изквича силно като ударен. Обърнах се и замръзнах толкова смаян, както и те, от ужасното видение, което се приближаваше към нас.
Един от Размекнатите — можеше да бъде и Мин, защото лицето и формите странно наподобяваха нейните макар и силно деформирани и изкривени, се открои сред потресаващата тълпа и започна да си проправя път към нас с несигурни крачки. Осени ме мисълта, че съществата, заловили Мин, са създали едно извратено нейно подобие по собствен вкус. Ала тя вече се приближи достатъчно и аз разпознах живите очи на Мин, дрипавия зелен шал — с който не се разделяше и бе знак на нейната Къща — и разбрах, че не бе копие на Мин, а самата Мин претърпяла странна трансформация — фактически Мин бе Размекната.
Движеше се като зашеметена и се клатушкаше. Тенилда и Тил се втурнаха напред, подхванаха я точно когато щеше да падне и я донесоха в лагера.
— Мин? — плахо попитах аз, коленичил до нея.
Тя бе смъртно бледа. Промените във външността й бяха страшни. Цялата лява страна на лицето й — без дясната — и горната част на тялото, изглеждаха размекнати и преработени. Ухото, носа, устните, скулите й, всичко носеше белега на Промяната. Тя имаше фини черти, но сега от едната половина те изглеждаха размазани, груби, сякаш започнали да се разтичат. Кожата на променената страна бе също различна — лъскава и неестествено мазна. Наведох се ниско:
— Чуваш ли ме, Мин? Можеш ли да ни кажеш какво се случи с теб?
Изглежда не беше съвсем на себе си. За момент нещо като конвулсия пробяга през тялото й. Тя се надигна малко, въртеше очи, правеше гримаси, а устните й се повдигнаха така, че оголиха зъбите й страшно. После се свлече и се поуспокои, макар че дишаше хрипливо и тежко.
Огъня на Промяната — помислих си аз. Тя бе изпитала Огъня на Промяната върху тялото си и ето резултата.