— Той може би е сериозно ранен — произнесе Люпен, — и се лекува в някое сигурно убежище. Вероятно, смята за по-благоразумно да се крие в продължение на няколко седмици от полицията, от д’Албюфе, от вас, от мен, от всички свои неприятели.
Люпен помисли и продължи:
— Какво стана в Мъртвия камък след бягството? Нищо ли не се говори в околностите?
— Нищо особено. Рано сутринта въжето беше прибрано, което показва, че Себастиан и синовете му още същата нощ са забелязали бягството на Добрек. През целия ден Себастиан отсъствуваше.
— Е, да, отишъл е да предупреди маркиза. А маркизът къде е?
— В имението си. Според сведенията на Гроняр, там също нищо подозрително не е забелязано.
— Сигурно ли е, че той не е проникнал в дома на площад Ламартин?
— Напълно.
— А самият Добрек?
— Също.
— Видяхте ли се е Прасвил?
— Той е в отпуск. Пътешествува. Главният инспектор Бланшон, който той е натоварил с тази афера и агентите му, които пазят дома, твърдят, че съгласно заповедите на Прасвил, те нито за минутка не напускат къщата. Така че никой не е могъл да проникне там.
— Следователно — заключи Люпен, — кристалната запушалка все още се намира в кабинета на Добрек.
— Ако тя е била там до изчезването на Добрек, тя трябва да бъде в къщата и сега.
— Върху работната маса — уточни Люпен.
— Върху работната маса? Защо мислите така?
— Защото зная, че е така — каза Люпен, който не беше забравил фразата на Себастиан в залата за мъчения.
— Но вие не знаете в какъв предмет точно е скрита запушалката.
— Е, работната маса не е чак толкова голяма. За двадесетина минути тя може да бъде претърсена до последното ъгълче, а за десет би могла да бъде разглобена, ако това се наложи.
Разговорът умори малко Люпен.
— Вижте — каза той на Кларис, — моля ви да почакате още два-три дни. Днес е понеделник, четвърти март. Вдруги ден, сряда, най-късно в четвъртък ще бъда на крак. Бъдете сигурна, че ще успеем.
— А дотогава?
— Върнете се в Париж. Настанете се с Гроняр и Льобалу в хотел Франклин, до Трокадеро, и следете къщата на Добрек. Вие имате свободен достъп в нея. Насърчете агентите.
— А ако Добрек се върне?
— Толкова по-добре, тогава той е в ръцете ни.
— А ако само се мерне наоколо?
— В такъв случай Гроняр и Льобалу трябва да го последват.
— Но ако загубят следите му? Люпен не отвърна.
— Идете си, моля ви — каза той след кратко мълчание.
От известно време между тях се пораждаше чувство на хладина, което растеше с наближаването на страшния ден. Изпускайки от предвид, че тя самата беше тикнала Жилбер в приключението в Анжиен, госпожа Мерж не искаше да забрави, че правосъдието преследваше сина й не толкова за престъплението, колкото за това, че е съучастник на Люпен. При тава, какво беше постигнал Люпен, въпреки всичките си усилия, въпреки цялата си безгранична енергия? С какво помагаше неговата намеса в нещата за спасението на сина й Жилбер?
Кларис мълчаливо излезе от стаята.
На другия ден той се чувствуваше все още слаб. В сряда, на нареждането на доктора да остане в леглото до края на седмицата, той отговори с въпрос:
— Какво би могло да се случи, ако все пак стана?
— Треската ви ще се повтори.
— И нищо повече?
— Не, раната е почти заздравяла.
— Тогава ще ползувам вашия автомобил. По пладне ще бъдем в Париж.
Онова, което го накара да тръгне веднага, бе най-напред едно писмо от Кларис, то завършваше така: „Отново намерих следите на Добрек…“ Имаше и една телеграма, публикувана о амиенските вестници. Тя съобщаваше за арестуването на маркиз д’Албюфе, компрометиран в аферата с Канала.
Добрек си отмъщаваше.
Маркизът не бе успял да попречи на отмъщението. Значи, той не беше успял да вземе документа, който лежеше на масата в кабинета на Добрек. Това пък показваше, че агентите на инспектор Бланшон, настанени в къщата от Прасвил бяха охранявали добре дома на площад Ламартин. Сиреч, кристалната запушалка все още бе там.
Този факт можеше да се обясни с това, че Добрек не смееше да се върне в собствения си дом, че здравето още не му позволяваше да направи това или пък, че бе твърде уверен в сигурността на скривалището.
Във всеки случай, несъмнено беше едно: трябваше да се действува колкото се може по-бързо, да се изпревари Добрек и да се вземе кристалната запушалка.
Когато излязоха от Булонската гора и автомобилът мина по площад Ламартин, Люпен помоли доктора да спре колата, сбогува се набързо и слезе. Не беше трудно да намери Льобалу и Гроняр.