Кларис бавно отпусна ръка към скритото в корсажа й оръжие.
Добрек произнесе:
— Една минутка, мила приятелко… Можете да стреляте, но моля ви, най-напред прочете тази телеграма. Току-що я получих.
Жената се колебаеше. Тя не знаеше какъв капан й се готви. Добрек вече беше успял да извади от джоба си листче хартия.
— Отнася се за вашия син.
— Жилбер? — силно смутена попита тя.
— Да, Жилбер… Ето, четете.
Кларис извика от ужас, когато прочете:
„Смъртната присъда ще бъде изпълнена във вторник“.
Като се спусна към Добрек, тя се развика:
— Това не е вярно! Това е лъжа… за да ме подлудите… О, познавам ви… вие сте способен на всичко!… Нали това няма да бъде във вторник? След два дни! Не, не… аз ви казвам, че имаме още четири дни, пет дий дори, за да го спасим… О, нали лъжете!…
Като плъзна към нея един поглед, Добрек си наля чаша шампанско и на един дъх я изпи. После направи няколко крачки, опря се пред нея и каза:
— Слушай, Кларис…
Оскърбена от това обръщение, тя почувствува неочакван прилив на енергия, изправи се и гневно извика:
— Забранявам ви… забранявам ви да ми говорите така! Вие нямате право да ме наскърбявате! О, какъв простак!…
Добрек вдигна рамене и продължи:
— Хайде, виждам, че още не се поддавате. Това е така, защото във вас още тлее надеждата за помощ. Но кой ще ви помогне? Прасвил? Този великолепен Прасвил, чиято дясна ръка сте вие… Лош избор сте направила, мила приятелко. Представете си, че Прасвил е замесен в аферата с Канала! Е, не направо, а косвено. Името му не е в списъка на двадесет и седемте, но то се намира под името на един от приятелите му, бившият депутат Воранглад, Станислав Воранглад. Както изглежда, това е куклата на Прасвил. Един клетник, когото досега аз оставях спокоен. И имаше защо. Тази сутрин писмено ми съобщиха за съществуването на един свитък документи, които доказват съучастничеството на нашия господин Прасвил! Досега не знаех за тяхното съществуване. И кой ми съобщава това? Самият Воранглад! Воранглад, който уморен от сиромашията и полугладното съществуване, сега иска да накара Прасвил да заиграе по гайдата му. И Прасвил ще играе! О, заклевам се, че ще скокне, негодникът! Отдавна ми писна от него. Добрек потриваше длани, доволен от новото отмъщение, което беше замислил. Той продължи:
— Сега сама виждате, мила Кларис, че от Прасвил няма какво да очаквате. Тогава? Ах, да. Бях забравил: Господин Арсен Люпен! Господин Гроняр! Господин Льобалу!… Но признайте, че всичките те не са с блестящи способности и че подвизите им не ми попречиха да вървя по моя си път. Какво искате? Тези хора си въобразяват, че нямат равни на себе си. Понеже вие още храните надежда в така небезизвестния Люпен, понеже разчитате на този нещастник, за да ме унищожите и да извършите чудо за Жилбер, аз ще разсея илюзиите ви. Люпен! Велики боже! Тя вярва в Люпен! Тя възлага на Люпен последната си надежда! Люпен!
Той грабна телефонната слушалка, която го свързваше с централата на хотела и рече:
— Обаждам се от стая 129, госпожице. Моля, кажете на лицето, което седи срещу бюрото ви, да се качи при мен… Ало?… Да, госпожице, един господин с мека сива шапка. Той знае… Благодаря ви.
Като остави слушалката, Добрек се обърна към Кларис:
— Не се страхувайте. Този човек е самата скромност. Неговият девиз е: „Тайна и бързина“. Бивш агент от Обществена безопасност, той ми направи вече много услуги, между които и тази да ви проследи, докато вие преследвахте мен. От пристигането ни на юг, той не се занимава кой знае колко с вас. Но то е, защото бе зает повече с друга работа. Влезте, Яков.
Добрек сам отвори вратата на един слаб, дребен човек с червеникави мустаци.
— Яков, бъдете любезен да разкажете на дамата накратко за всичко, което направихте от сряда, от онзи ден, когато тя седна във влака на Лишената гара.
Яков извади от вътрешния джоб на сакото си бележник, прелисти го и започна да чете с монотонен глас:
Сряда вечерта. Седем и четвърт. Лионската гара. Чакам господата Гроняр и Льобалу. Те пристигат с едно трето лице, което още не познавам, но което трябва да е господин Никол. За десет франка заех блузата и каскета на един работник. Приближих се до тези господа и от името на една дама им казах, „че отиват в Монте Карло“. После телефонирах на слугата в хотел Франклин. Всички телеграми, изпратени на господаря му и препращани от същия господар, ще бъдат прочетени от този слуга, и ако има нужда, ще бъдат задържани.
Четвъртък. Монте Карло. Тези трима господа претърсват хотелите.
Петък. Бързи излети в Тюрби, в Кап д’Ел, в Кап Мартен. Господин Добрек ми телефонира. Той смята за по-разумно да се изпратят тези господа в Италия. Обаждам се на слугата от хотел Франклин да им изпрати телеграма, с която им се определя среща в Сан Ремо.