— Но… как? — прошепна Кларис развълнувано.
— Как стигнах до вас? Боже мой, та то е толкова просто! Не изпусках от очи Яков, като му предоставях пълна свобода на действията. Бях напълно уверен, че той трябваше да даде отчет на Добрек за изпълнението на своята мисия. Оказа се, че не съм се излъгал. Те се срещнаха с Добрек на Променад де з’Англе. Разговаряха дълго време. И така: аз вървя по петите им. Добрек се връща в хотела си, настанява Яков в един коридор на първия етаж срещу телефонистката и се качва в асансьора. След десет минути вече знаех номера на стаята му. Разбрах и това, че от предния ден в съседната на неговата стая, в номер 130 се е настанила една дама. „Мисля, че постигнахме нашата цел!“ — казвам на Льобалу и Гроняр. Почуквам леко на вратата ви. Никакъв отговор. Вратата — заключена…
— Е, и?… — попита Кларис.
— Е, отключихме я. Мислите ля, че само един ключ може да отключи дадена врата? И тъй, влизаме в стаята ви. Никой. Междинната врата е открехната. Вмъквам се през нея. Сега още една врата само ме отделя от вас, от Добрек, от пакета тютюн, който веднага щом влизам, виждам в стаята на Добрек, на камината…
— Значи, вие знаехте къде е скривалището?
— Едно претърсване на работния кабинет на Добрек в Париж ме накара да забележа изчезването на този пакет. Освен това…
— Освен това?
— От някои признания, изтръгнати от Добрек в „Кулата на влюбените“ бях вече разбрал, че ключа на загадката е в думата Мери. Прочее, това беше само началото на една друга дума, която отгатнах тъй да се каже, в същия миг, когато забелязах отсъствието на тютюневия пакет.
— Коя дума?
— Мериланд… тютюн Мериланд, единственият, който пуши Добрек.
Люпен започна да се смее.
— Нали е много просто, а? И в същото време, колко хитро отстрана на Добрек! Търсят и ровят навсякъде. Няма! Кой човек, колкото и проницателен да е той, би се сетил да скъса бандерола, бандерола, запечатан, залепен, щампован от държавата, регистриран от отдела на косвените данъци. Помислете си само! Държавата, съучастница на такова безчестие! Ад-ми-ни-стра-ция-та на косвените данъци дава съдействие за подобни маневри! Не, хиляди пъти не! Фабриката може да направи грешка. Тя може да произведе кибритени клечки, които въобще не могат да се запалят и цигари, в които има коледни трески. Но от това нещо, до предположението, че тя се е сдушила с Добрек, за да скрие той списъка на двадесет и седемте от законната любознателност на правителството или от опитите за присвояване на Арсен Люпен, лежи цяла пропаст! Забележете, че пакетът беше достатъчно голям, за да се вмъкне в него кристалната запушалка. Стигаше само да се подръпне бандерола, както го е направил Добрек, да се направя по-хлабав, да се извади, да се развие жълтата хартия, да се махне тютюна, после всичко да се тури отново в ред. Забележете също така, че още в Париж е било напълно достатъчно да вземем този пакет в ръцете ой и да го разгледаме, за да открием скривалището. Но никой не го отвори.
Люпен заключи:
— По такъв начин този демон Добрек оставя този пакет тютюн да се търкаля непобутнат с месеци по масата му, между листите и останалите неотворени запаси тютюн. Никоя сила в света не е могла да вкара в главата на някой дори смътната мисъл да посегне към незабележимата вещ. Освен това, ще <ви обърна внимание…
Дълго време Люпен продължи своите разсъждения, но Кларис, погълната от мислите си, сякаш отсъствуваше.
— Сигурен ли сте, че ще сполучите? — отвреме-навреме запитваше тя.
— Напълно.
— Но Прасвил не е в Париж.
— Ако не е там, то е защото е в Хавър. Прочетох това в един вчерашен вестник. Във всеки случай, нашата телеграма ще го повика в Париж. Незабавно.
— Смятате ли, че той ще има достатъчно влияние?
— За да издействува лично помилването на Вошери и Жилбер, не. Иначе щяхме да го накараме да иде. Но той ще прояви достатъчно разум, за да разбере стойността на онова, което му носим. И ще действува, без да се бави нито минутка.