— Стойте — каза Прасвил.
Той заключи вратата и с глава, обронена на гърдите и ръце на гърба закрачи из стаята.
Люпен, който не бе промълвил нито дума по време на цялата сцена, си казваше:
„Колко увъртания, какво колебание, колко излишни движения, за да се стигне до неизбежната развръзка! Та може ли граф Прасвил, който не е кой знае какъв голям ум, но който не е и глупак, да се откаже от отмъщението над смъртния си враг? Ей го, битката е спечелена…“
В този момент Прасвил отваряше вътрешната врата, която водеше в приемната на частния му секретар и с висок глас произнасяше своята заповед:
— Господин Лартиг, телефонирайте в Елисейския дворец и кажете, че моля за аудиенция във връзка с извънредно важно съобщение.
Като затвори вратата, Прасвил се върна и каза на Кларис:
— Моята намеса ще се ограничи само с предаването на вашето предложение.
— Предаде ли се, то ще бъде прието.
Настъпи дълбоко мълчание. Лицето на Кларис се озаряваше от такава дълбока радост, че Прасвил се смая и я загледа с нескривано любопитство. Каква ли беше тайнствената причина, която караше Кларис да иска спасението на Жилбер и Вошери? Каква ли бе връзката й с двамата души? Каква ли бе драмата, която беше оплела тези три живота, заедно с живота на Добрек?
„Прието, блага душичке!, мислеше си Люпен. А ти, стар глупако, блъскай си ангелите, нищо няма да разбереш. О, ако бяхме поискали помилването само на Жилбер, както желаеше Кларис, може би ти щеше да проникнеш в загадката. Но Вошери, животното Вошери, не може да има нищо общо с госпожа Мерж. А — ето, аз имам честта да ми се окаже внимание: наблюдават ме. Вътрешният монолог сега се върти покрай моята личност: Кой ли може да е този господин Никол, този провинциален чиновник? Защо той е тъй силно привързан и тялом, и духом, към госпожа Мерж? Кое е истинското лице на този натрапник? Аз извърших грешка, като пропуснах да поразпитам… Ще трябва да видя това… ще трябва да сваля маската на този човек… Защото, най-сетне, неестествено е в края на краищата човек да си създава толкова главоболия за работа, в която не е пряко замесен… Защо господин Никол също така настоятелно иска да спаси Жилбер и Вошери? Защо?…“
Люпен леко обърна глава.
„Охо! Ето, една мисъл се появява в чиновническия череп… неясна и настойчива мисъл… Дявол го взел, този човек не бива да открие в лицето на господин Никол господин Арсен Люпен. Стига толкова усложнения…“
Размислите на Люпен бяха прекъснати от секретаря на Прасвил. Той влезе и съобщи, че аудиенцията на Прасвил ще му бъде дадена след един час.
— Добре, благодаря ви — каза Прасвил. — Оставете ни.
Като възобнови разговора, без никакви усуквания, Прасвил заяви:
— Мисля, че ще можем да се споразумеем. Но преди да изпълня своята мисия, трябва да знам по-точни сведения. Къде се намираше списъкът?
— В кристалната запушалка, както и предполагахме — отговори госпожа Мерж.
— А кристалната запушалка?
— В един предмет, който Добрек преди няколко дни дойде да търси върху писалищната маса в дома си на площад Ламартин, предмет, който аз му отнех вчера.
— А този предмет?
— Не е нищо друго, освен един пакет тютюн, тютюн Мериланд, който се търкаляше върху масата.
Прасвил онемя. Като се посъвзе, проговори:
— О, ако знаех! Този пакет Мериланд съм го пипал десетки пъти. Колко глупаво!
— Няма значение — каза Кларис. — Важното е, че откритието е направено.
Прасвил се начумери, което означаваше, че би му било по-приятно, ако откритието беше направено от него самия. После попита:
— Значи, списъкът е у вас?
— Да.
— Тук?
— Да.
— Покажете го.
Тъй като Кларис се поколеба, той каза:
— О, моля ви, не се страхувайте от нищо. Този списък е ваш, и аз ще ви го върна веднага. Но вие трябва да разберете, че нищо не мога да предприема, докато сам не се уверя в неговата наличност.
Кларис въпросително погледна господин Никол. Прасвил забеляза това. Кларис рече:
— Ето го.
Прасвил грабна листчето с очевидно вълнение, загледа се в него и почти веднага продума:
— О, да, да… Това е почеркът на касиера… познавам го. Списъкът носи подписа на председателя на дружеството. Червен подпис. Между другото, аз имам и други доказателства. Например, парчето хартийка, откъснато от горния ляв ъгъл на листчето.
Той отвори касата си и извади от една доста странна кутийка съвсем малко парченце хартия, което приближи до горния ляв ъгъл на списъка.
— Ето, съвпадат — рече Прасвил. — Доказателството е неопровержимо. Остава да се провери качеството на тази хартия.