— Кого другиго мислиш искам да видя? — каза Фил и хвърли шапката си върху един стол.
— Ще пиеш ли кафе? — Току-що го направих.
— Налей — троснато отговори Алжир и седна. Извади пакет цигари и запали с трепереща ръка.
— Нещо лошо ли има?
— Още колко време, мислиш, мога да я карам така? — запита Алжир наведен към него.
— Сега ще се върна — спокойно каза Едрис и отиде в бокса. Върна се с кафето и седна. Започна да налива.
— Какво прави тая кучка? — започна той.
— Внедрява се в обстановката — отвърна Едрис, отпивайки от кафето. — Кажи какво те яде, Фил?
— Без пари съм. На теб ти е добре, имаш работа. Не мога да стоя без пари. Кога започваме?
— Виж какво — започна Едрис — предупредих те, че не бива да бързаме. Направим ли погрешна стъпка, всички отиваме по дяволите. — Наведен напред той започна да чука с пръст по масата. — Мечтал съм и съм планирал тази работа почти пет години. Ще чакам още две ако трябва, но всичко трябва да се изпипа. Трябва да започне работа в банката. В момента работи по въпроса. Страшно е умна. Справя се съвсем добре. Трикът е да стане част от банката. Да не очакваш да го направи за ден-два? Ако не започне работа там, нищо не можем да свършим. Виждаш ли колко е просто? Като влезе там и разбере системата, започваме. Не преди това.
— Та това може да се проточи с месеци. Аз какво да правя? Нямам пари. Трябва пак да ми дадеш, Тики! Притискат ме от хотела.
— Миналата седмица ти дадох двеста долара — грубо каза Едрис. — Да не мислиш, че съм направен от пари.
— Искам още двеста. Ще ти ги върна, щом потръгнат нещата.
— Ще ти дам сто и нито цент повече. Трябва да изкараш с тях поне две седмици — каза Едрис. Отиде до бюрото и отвори едно чекмедже.
Алжир се изправи, прекоси хола с няколко крачки и силно блъсна Едрис. Извади пачка с двадесетдоларови банкноти.
— Сам ще се обслужа, Тики, — усмихнато му каза той. — Ще ти ги върна.
Едрис едва запази равновесие. Лицето му бе пребледняло от гняв. Отдалечи се, докато Алжир отброяваше триста долара.
— Правя ги триста — с усмивка съобщи той. — На теб оставям сто. Достатъчни са ти, Тики. Малък мъж, като теб няма разноски, каквито има един голям мъж, като мен.
Тики се наведе над барчето, издърпа едно чекмедже и измъкна оттам малък пистолет с гумен резервоар на мястото на пълнителя.
— Върни ги обратно! — изсъска той. — Всеки проклет долар! Освен ако не искаш киселина в лицето!
Алжир погледна към дулото на пистолета, а след това в очите на Едрис. Стоеше неподвижен с парите в ръка. Устните му се движеха, безмълвно проклинащи Едрис.
— Върни ги обратно! — повтори Едрис.
Алжир ги хвърли обратно в чекмеджето и се отдалечи.
— Добре, смрадлив урод, — изръмжа той — Дръж си парите!
— Точно това правя, — каза Едрис и пусна пистолета в джоба си. — Не опитвай такива номера с мен, момче. Мога да се грижа за себе си. — Отиде и му отброи сто долара. Подхвърли ги върху масичката. — Това е всичко, което взимаш и да ти е за последно!
На външната врата се звънеше. Алжир прибра парите. Едрис затвори чекмеджето, заключи го, взе ключа и го пусна в джоба си. Едва тогава отиде да отвори.
На вратата стоеше Айра Марш. Беше с мъжка риза, изкарала отгоре върху тъмносини джинси. Изглеждаше възбудена, сините и очи говореха за това.
Алжир я изгледа враждебно.
— Какво правиш? — настоятелно я запита той. — Още колко време ще се мотаеш, без да правиш нищо?
Тя го подмина и отиде до масичката. Наля си кафе и се усмихна на Едрис.
— Утре започвам работа в банката.
Едрис пребледня.
— Не се шегуваш с такова важно нещо нали? — дрезгаво я запита той.
— Утре започвам работа.
Едрис си пое дълбоко въздух и се усмихна. Плесна с ръце, отметна назад глава и нададе пронизителен вик. Покатери се върху бюрото, оттам скочи върху масичката и обратно на пода. След това започна да тича като обезумял из стаята. Крещеше от радост. Доволно ухилен Алжир, го сграбчи и го хвърли в един фотьойл.
— Млъквай, побъркано копеле! Ще докараш ченгетата.
Задъхан, с искрящи от възбуда очи Едрис се обърна към Алжир:
— Казах ли ти, че е страшна! Точно за тази работа е. — Той скочи и сграбчи Айра през талията. Започна да танцува с нея в кръг. Алжир се дръпна да не пречи. Накрая паднаха изтощени върху канапето. Тики я притегли към себе си и я целуна по челото. Тя се закиска, бутна го и се изправи.
— Кукло хубава! — възкликна Едрис. — Кажи, как го направи толкова бързо?
— Много лесно. Горкият татко, има си една госпожица, дето страда по него и го преследва. Споделил с нея за състоянието ми, след като две седмици потисната слушах поп музика. Горкият, започна да се безпокои и извика за съвет старата госпожица. Тя му даде точно този съвет, който чаках: „Момичето трябва да е заето, назначи го на работа при теб. Има нужна да е с хора на неговата възраст.“ Татко ми си паднал по този съвет и ми каза, че ако наистина искам да работя при него ще го уреди: „Ако това ще ме направи щастлива мога още утре да започна работа.“ Тя направи гримаса. Кривейки физиономията си заповтаря: „Работа, работа… Защо старите все опяват за работа?“