Едрис се давеше от смях.
— Наистина ще те направи щастлива, бебчо! Ще си близо до толкова много пари. Как бих искал да съм на твое място! Само си представи! Всеки ден от девет до шест часа, заобиколена от милиони, милиони прекрасни, надиплени парички! Той подскочи, прегърна я и притисна глава на гърдите и. Обичам те! Обичам те, като себе си! — изтананика Едрис.
Айра го блъсна толкова силно, че той изгуби равновесие и падна на пода.
— Прибирай си лапите! — сопна му се тя. — Да стоиш далеч от мен.
Едрис запримига, усмихвайки се разкаяно. Изправи се бавно.
— Нищо не съм искал, извинявай, аз така се шегувам. Това е моят начин на държание. — Той седна на своя фотьойл.
— Но, не и моят! — сопна му се Айра.
Алжир ги гледаше с подигравателна усмивка.
— Като свършите с боричкането — подхвърли той — може да си поговорим за работа.
— Каза ли ти Девън в кой отдел ще работиш? — попита Едрис.
— Не.
— Утре имам интервю с административния шеф. Той ще реши къде да работя.
— Не забравяй да кажеш, че можеш да работиш със сметачни машини — напомни Едрис. — Искам да постъпиш там — Наклони се към нея и додаде: — Преди да предприемеш някакъв ход, трябва да знаем къде се намират мъртвите сейфове.
— Какви са тези… мъртви сейфове?
— Тези сейфове остават дълго неизползвани. Има много такива сейфове в банката. Чул съм да говорят за тях в ресторанта. Тексаските петролни момчета наемат сейфове, когато идват да почиват тук и ги зареждат с пари. Когато се връщат оставят там пари за следващия сезон. Като навлезеш в работата на счетоводния отдел ще можеш да научиш номерата на тези сейфове. Това искам от теб.
— Ти си луд! — намеси се Алжир. — И какво като знаем номерата? Никога няма да можем да се доберем до тях. Това е най-сигурната банка в света. Охранява се двадесет и четири часа в денонощието и вътре гъмжи от алармени съоръжения.
— Нищо не съм казал за приближаване — каза Едрис. — Ще чуеш плана ми, когато съм готов. Операцията ще се изпълнява по добре обмислени стъпки. Първа стъпка: Айра да работи в банката. Тя започва утре. Втора стъпка: да разбере за мъртвите сейфове. Трета стъпка: да проучи системата по наемане на сейфовете, затварянето и охраняването им. Стъпка по стъпка… Това е начинът да се завърти колелото.
— Може да й трябват седмици, за да открие всички тези неща — обезпокоено каза Алжир.
— Така е. Трябва й време — с лекота каза Едрис. — И година да се проточи, струва си чакането.
Алжир понечи да се обади, но като видя ледения поглед на Айра се отказа. Изправи се и тръгна към външната врата.
— Аз кога започвам акция? — попита преди да излезе.
— Може да си четвъртата стъпка — отговори му Едрис. — Имай търпение, Фил. Наградата ще е голяма.
Алжир го изгледа. Поколеба се за момент, излезе и тръшна вратата.
— Какво го яде сега? — попита Айра.
Едрис се намръщи.
— Не е щастлив, когато не харчи пари. А в момента няма пари.
— Кога ще започне той да прави нещо?
— Ще разбереш. Той е толкова необходим, колкото и ти, само че по друг начин. Как сте с Девън?
По лицето й се изписа равнодушие.
— Стоя колкото е възможно по-далеч. Не съм си представяла, че е толкова скучно да живееш в богаташки дом. Дано не се проточи дълго. Побърквам се от скука.
Едрис я загледа замислен. Изразът му охладня.
— Не можеш да очакваш да пипнеш петдесет хиляди ей така! Какво искаш? Имаш дрехи, кола, чудесен дом, пари… какво повече?
— Това ми е ясно… само, че ми е скучно. Разбираш ли?
— Добре, скучай си. По-добре да си отегчена, отколкото гладна, мръсна и без пари. Помни това! Чуй ме внимателно, Айра, не започвай някой от твоите начини за забавление. Ако само малко се отклониш от ролята, ще изхвърчиш от банката по-бързо от спътник. Тази банка е почтена като храм. Ако не беше дъщеря на Девън, никога нямаше да попаднеш там. Недей да се заблуждаваш, те са направили проучване и в колежа. Получили са атестата за Норена. Тя учеше дяволски упорито и беше скромна като монахиня. Помни, че тя е точно такова изкопаемо, каквото им трябва в банката. В момента ти си тя. Ако се напиеш или започнеш да се шляеш с момчета и това се разбере… всички сме вън от играта. — Лицето му се беше наляло с кръв. — Ако не издържиш, само защото ти е станало скучно, вестниците не ще се посвенят да опишат какво те е сполетяло. Тя седеше неподвижно, вперила очи в него. След малко се изправи.