— Не ме плаши, дребосък, — му каза тя с презрение. Аз също мога да те подредя!
Едрис неочаквано се разсмя.
— Куражлия си, малката! Обичам те, но помни каквото ти казах: скучай и бъди внимателна.
— От утре няма да ме виждаш често, — каза тя отивайки към вратата. Работещо момиче съм. Щом има нещо за теб, ще ти звънна. Чао, Тики.
В неделя, малко след десет часа сутринта, Мел Девън спря спортния си мерцедес пред дома на съдията Анслей и натисна клаксона.
Джой го чакаше и щом чу сигнала слезе и отвори външната врата. Беше облечена в черна блуза и бял панталон. Носеше плажна чанта.
Мел слезе, заобиколи колата и отвори дясната и врата.
— Здравей, готова ли си.
— Готова съм. — Тя го гледаше усмихната. Виждаше колко добре изглежда. Нямаше ги загрижеността и безпокойството в изражението му, които, забеляза последния път. Поне в момента нищо не го тревожеше. — Изглеждаш чудесно.
— Ти също — отговори Мел, помагайки и да се настани. — Как е съдията?
— Добре е. Надява се, че ще обядваш с нас.
— Разбира се, много бих искал. Няма проблеми. Норена ще обядва в клуба. — Гледаше я щастлив, усмихнат. — Знаеш ли, Джой, не зная какво бих правил без теб. Начинът, по който решаваш проблемите ми е вълшебен. Аз може да съм способен банкер, но когато става въпрос за личния ми живот не мога да се оправям.
Тя отклони поглед.
— Не зная, Мел. Мисля, че можеш да се грижиш за себе си. Все пак, радвам се да чуя, че съм била полезна.
Мел докосна ръката й. Движеха се по крайбрежната улица към залива „Парадайз“, където Мел имаше бунгало.
— Благодарение на теб Норена вече не ми е проблем. Права беше за работата. Откакто работи е друг човек.
— Много се радвам, че е така. От колко време е там?
— Сигурно има две седмици… започна по-миналия понеделник. — Той помръкна. — Как лети времето! Не съм те виждал две седмици, Джой… Толкова дълго!
— Липсваше ми — тихо каза тя. Не беше нужно да й напомня колко дълго не бяха се виждали. Чакаше всеки ден да й позвъни. — Сигурно си бил много зает?
— И още как? — засмя се той. — Развеждах Норена. Трябваше да я ориентирам за всичко наоколо. Кина, театри…
Джой гледаше пред себе си.
— Вече се разбирате с Норена, нали?
— Мисля, че да. — Лицето му като че потъмня. — Откровено казано, мисля, че ще е по-добре за двама ни тя да има приятели на нейната възраст. По дяволите, чувствам се толкова възрастен, когато сме заедно. Мисля, че в момента за нея съм удобен и безвреден. Държи се толерантно, защото няма друг наоколо. Настоях да стане член на клуба. В началото не искаше, но успях да я убедя. Каза ми, че ще е там тази събота и неделя.
Джой малко се отпусна.
— Има ли вече приятели?
— Може би. Не зная. Младите не обичат да ги разпитват. Казах и че може да покани приятели у дома. Досега не е канила никого. Не е станала любяща дъщеря, но поне разчупих ледовете.
— Не трябва да очакваш много отведнъж.
— И аз си повтарям това, но струва ми се, липсва обич в същността и. Сякаш е обвита в лед. — Той сви рамене. — Може да потръгне. Сега поне живея без да се тревожа толкова. Разговаряме много. Може да му настръхне косата на човек от някои нейни идеи. Случайно изпуснати неща… само приказки, разбира се, но когато се хвана за думите и, тя бие отбой. Предполагам, че е от възрастта.
— За какви неща става въпрос?
— Имам предвид норми на поведение. Страхувам се, че е резултат от влиянието на майка и. Има твърде странно, схващане за морала. Дяволски странно, защото д-р Греъм даде превъзходна характеристика за нея, когато Крошуър поиска това от него. Норена или го е заблудила или пък изведнъж се е променила.
— Все още не те разбирам, Мел.
— Много е ангажиращо да се впускам сега. Случайно изпуснати реплики. Понякога като чете вестник коментира гласно. Младеж, спасявайки дете от горяща кола, по-късно умира в болницата от изгарянията. Тя го нарече, мухльо. Друг случай. На старица откраднали парите. Норена каза, че си го заслужава, щом не може да си ги пази. Спомняш ли си за голямата кражба на бижута миналата седмица? Нарече крадците юнаци, съвсем сериозно. Това са най-незначителните забележки. Доста често коментира по този начин. Наистина, мисля, че е аморално.
— О, Мел, не говори така. Младите говорят по такъв начин. Модерно е да си твърд, циничен и неприятен. Предполагам, забавлява се, че те шокира.
— Може да си права. Очаквам други деца да го правят, но не и моята дъщеря.