— Щом д-р Греъм и е дал такава цветуща характеристика, аз не бих обръщала внимание на приказките и. Вероятно мисли, че така си пази позициите при толкова умния баща. Как върви работата й в банката?
— Там всичко е наред. — Лицето му светна, щом стана въпрос за работата и там. — Голям хит е за Крошуър. Той не беше много съгласен с нейното назначение. Сигурно нямаше и да го направи, ако не беше моя дъщеря. Първо говори с д-р Греъм, после я извика за интервю. Изглежда, че има талант за работа с цифри. Работи в счетоводството и Крошуър казва, че се справя отлично.
— Е, това е чудесно.
— На мен се е метнала — пошегува се Мел. — Наистина работата я интересува. Не съм го очаквал. Задава ми съвсем уместни въпроси. Само дето миналата вечер ни оспори правото да се наричаме най-сигурната банка в света. Съгласи се, че това не са хвалебствия, като и обясних системата ни за сигурност. Този интерес към работата може би ще и разкрие възможности за бъдеща кариера в този бранш.
— Не се напивай, Мел. Вероятно ще се влюби и тогава банката ще значи за нея толкова, колкото значи и за мен.
Мел се засмя.
— Права си.
— Вижда ли се пак с джуджето?
— Не, радвам се че мога да го кажа. Заета е и не и остава време за него. Сигурен съм, че изобщо не се сеща за него. Има работата си, дома и клуба, така че не и остава много свободно време.
Мел щеше неприятно да се изненада, ако можеше да я види в момента с нейното рено–4, турбо пред блока на Тики Едрис. След няколко минути звънеше на външната врата.
Едрис пристигна тромаво и отвори вратата. Отстъпи, за да й даде възможност да влезе. Липсваше приветливата му усмивка.
Последните две седмици не бяха лесни за него. Алжир го тормозеше за пари. Плашеше го бързината, с която се топяха спестяванията му. Ако не беше толкова важна ролята на Алжир в бъдещите ходове, Едрис не би се поколебал да се отърве от него. Засега това беше невъзможно, а не можеше да намери начин и думи, с които да обуздае екстравагантността му.
Айра не му се бе обаждала две седмици. На няколко пъти се бе изкушавал да я потърси. Въздържа се, нали му бе казала, че щом има нещо, тя ще се обади. Не я потърси, въпреки че Алжир постоянно го караше. Имаше и доверие, а и знаеше, че не би могла да бърза.
— Бях започнал да се тревожа, малката, — каза й той, следвайки я. — Надявах се да се обадиш по-рано. Алжир се показа от спалнята. Беше преспал тук, защото имаше неприятности в хотела за неплатени сметки.
— Най-после! — възкликна, като я видя. — Какво стана? Две седмици чакаме да си размърдаш задника и да свършиш някаква работа! Ти си живееш екстра, какво да кажа аз?
— Престани! — с раздразнение кача Едрис. — Седни, Айра, и кажи има ли нещо ново?
Тя отиде и седна на канапето. Погледна към Алжир, след това с презрителна гримаса каза на Едрис.
— Ако този пилешки мозък не престане да се заяжда, напускам играта. Говоря съвсем сериозно! Това, че е некадърник и че не може да завърти пари в джоба си, не му дава право да си го изкарва на мен!
Алжир отвори уста да каже нещо, но Едрис го пресече:
— Казах ти да престанеш! Остави я на мира! — След това се обърна към Айра: — Не му обръщай внимание! Казвай какво става?
— Разбрах повечето от нещата, които те интересуваха. Не беше лесно, нали трябва да внимавам. — Тя отвори чантата си и извади сгънати листове. — Какво ще кажеш за това, като начало?
Едрис взе листата, разгъна ги и започна да чете. След малко я попита:
— Мъртвите сейфове, нали?
— Само някои от тях. Има и други, но тези са на най-големите. Не е отбелязано, какво има вътре. Клиентите сами ги отварят и банката не знае съдържанието им. Ако се съди по тегленията, трябва да са добре натъпкани — каза Айра. — Разбрах, че петима тексасци си тръгват в края на седмицата. Спечелили са хиляди в казиното. Бас държа, че ще ги оставят вътре. Номерата са във втората колона.
— И какво като знаеш номерата? — озъби се Алжир. — Искаме парите, а не номерата.
Не му обърнаха внимание.
— Чудесна работа си свършила, момичето ми! Сега искаме да научиш системата на охраняване?
— И това разбрах. — Тя извади пакет цигари от чантата. Запали и продължи да разказва. — Говорих с татко. Той мисли, че искам да направя кариера в банката. Ако той не знае системата, кои ще я знае.
Едрис се наведе към нея със светнали от напрежение очи.
— Как става?
— Ще ти кажа само, че няма да успееш да си кажеш даже и молитвата ако се опиташ да проникнеш през нощта. Охранява се от шестима души и всеки от тях е щателно проучван. Подбрани са най-внимателно и ще е равносилно да боравиш с динамит ако се опиташ да ги нападнеш. Патрулират през цялата нощ с кучета. Сейфовете са под банката в трезор направен от стомана дебела три инча, обхванат от бетонни стени с дебелина четири фута. След затваряне на банката, трезорът се наводнява. Водата му се източва в 6:00 часа от часовников механизъм и се изсушава от вентилационна уредба. Значи, идеята за проникване през нощта я забравяш.