Алжир ядосано загаси цигарата си в пепелника.
— Казах ти още в началото, лудост е да мислиш, че ще успеем. Само си губим времето — избухна пак той.
— Казах ти да се скатаваш! — каза Едрис без да го поглежда. — Какво ще кажеш за през деня?
— Пак е трудно. Пазят дванадесет души. Решетката към трезора е заключена и се пази от двама души с автомати. Изглеждат толкова големи и страшни, че биха уплашили цяла армия. Освен това гъмжи от алармени съоръжения; Баща ми каза, че ако двадесет души нападнат с димки и пистолети, не биха имали шанс. Отпред има пазач в бронирана стъклена кабина. Той проверява и регистрира всеки посетител. До него не можеш да се приближиш. Ако стане нещо той натиска бутон и всички изходи се затварят, трезорът се наводнява и охраната е алармирана. Както виждаш нахлуване в работно време е само за птици.
Едрис потри ръце с усмивка.
— Очевидно е, че за всичко са помислили, нали?
— Кажи кой стои при сейфовете?
— Клиентите.
— Никой ли друг?
— Айра се усмихна.
— Ти загряваш. Да, има още някой. Има секретарка, която завежда клиентите там.
Едрис поклати доволно глава.
— Чувал съм за това. Запозна ли се с нея?
— Запознах се. Казва се Дорис Кърби. Тя е на тридесет и три години. Осем години работи на това място. До нея можеш да се добереш, колкото до владиката.
— Знаеш ли къде живее?
— Не, но мога да разбера. Едрис кимна.
— Научи адреса и, колкото е възможно по-скоро. Телефонирай ми щом го научиш.
— Няма проблем.
— Знаеш ли какви са задълженията и?
— Представи си, че си клиент… — Айра се намести по-удобно на канапето — и искаш да наемеш сейф. Отиваш в банката, там попълваш формуляр. Име, адрес, телефон, колко време и колко често ще ползваш сейфа. След уреждане на тези подробности, получаваш сейф и ти дават ключ. Ако го загубиш, секретът трябва да се разбие, тъй като няма дубликат. Всеки сейф се отваря с два ключа. Ти имаш единия ключ, а банката има проходен ключ с който се отваря другия секрет. Сейфът не може да се отвори без да се използват и двата ключа. Секретарката отговаря за проходния ключ, който предава в края на работния ден на охраната. Когато искаш да ползваш сейфа, отиваш при охраната на решетката и си показваш ключа, който има гравиран номер. Той прави справка по номера за името и за адреса. При него има и твоя снимка. Освен това към всеки ключ има и парола. Трябва да я кажеш и тогава те пуска зад решетката. Слизаш надолу към трезора, в долния край на стълбището е бюрото на госпожица Кърби. Казваш си номера и тя те отвежда при сейфа. Отключва с проходния ключ и те оставя ако ще се бавиш. Ти си отключваш с твоя ключ и взимаш или пък поставяш в сейфа каквото искаш. Щом свършиш натискаш звънец тя идва и заключва с нейния ключ. После те изпраща до решетката. Такава е цялата процедура. И това са задълженията на госпожица Кърби.
Едрис се усмихна зловещо.
— Прекрасно, малката, прекрасно! Мислех, че доста време ще ти отнеме докато разбереш това! Страшна си, затова те обичам!
— За целия този боклук казваш прекрасно? — пак избухна Алжир. — Кажи как ще се доберем до парите в сейфовете! Пет пари не давам за проклетата система. Как ще вземем парите?
— Ето, приятел, сега ти влизаш в действие. Оплакваше се от бездействие и то свърши. Първата ти работа е да разкараш госпожица Кърби. Нищо драстично разбира се. Трябва да излезе в отпуск по болест. Можеш ли да свършиш това?
Алжир гледаше недоумяващ.
— Казвай… защо да я разкарам?
— Защото, нашето момиче ще я замести. Нали така, бебчо?
— Това е идеята — отговори Айра. — Само, че Крошуър има последната дума.
— Не той — усмихна се Едрис. — Твоят татко има последната дума. Той е шефът в банката. Ще му кажеш, че искаш да използваш тази възможност и да се запознаеш с някои от важните клиенти на банката. Ще видиш, той ще се хване на тази въдица, особено ако наблегнеш на факта, че тя няма да отсъства дълго, а ти ще имаш голяма полза от тази възможност. Кажи му така и, басирам се, ще заместиш госпожица Кърби.
Алжир слушаше вече спокойно.
— Тогава Айра ще вземе отпечатък на проходния ключ, това ли е целта? — каза Алжир наклонил се, заинтригувано към Едрис.
— Ще направи отпечатък не само на проходния ключ, а и на ключа на клиента… особено на тези пет ключа от Тексас.