— Как ще го направи? Нали тя току-що ти каза, че другият ключ е у клиента. Как ще го вземе?
— Ще разчита на сексапила си. — Едрис превзето протегнал късата си ръка изчурулика: — Бихте ли ми подали ключа си, мистър Клахед, с удоволствие ще ви отключа.
— Тексасци те са грубияни. Току виж я пратили по дяволите.
— Ти ще пратиш ли по дяволите такава хубавица, Фил? Алжир я погледна критично. Тя му се изплези.
— Може да имаш право. С какво ще вземе отпечатъците.
— Малко маджун в ръката. Ти ще правиш ключовете, после и обясни… каквото трябва.
— Тези ключове може да са с по-труден профил — каза Алжир. — Зависи от сложността на секретите.
— Едва ли при тази система на охрана. По-скоро ще са нормални секрети с нормални ключове. Утре и ти ще имаш един от тях, сам ще ги видиш. Алжир завъртя глава.
— Как така?
— Утре отиваш в банката и наемаш сейф. Ще си приготвиш дебели запечатани пликове, пълни вътре с нарязани вестници. Ще кажеш, че това са ти пари за казиното и че ще ползваш сейфа всеки ден. Така ще се запознаеш и с госпожица Кърби. Ще можеш да я огледаш и да я разпознаеш навън. Ще оставиш пликовете в сейфа си и ще си вземеш ключа. Ще разбереш колко ще ти е трудна задачата с ключовете. Вечерта госпожица Кърби ще я сполети някаква злополука или заболяване, нещо измисли, за да я отстраниш временно. Помни само, че работата и е много отговорна и ако и се случи, знаеш какво, ще се усъмнят. Тук не трябва да се намесва полиция. Ясно ли ти е, Фил?
Алжир се загледа замислен надолу.
— Какво ще кажеш, да я бутна леко с колата? — попита накрая той.
— Блъсване и след това изчезване — нежно му каза Едрис. — С това се занимава полицията.
— Сама ли живее?
— Да — каза Айра. Така ми каза.
— Ако се изкача по стълбището и опъна напряко в горния край въженце, това ще свърши ли работата? Какво казваш? Вероятно ще си счупи само крака.
— Хубаво, само дано не е вратът — каза Едрис. — И да няма полицейска намеса.
— Вземи адреса — каза Алжир на Айра. — Ще отида да разгледам мястото веднага, щом ми дадеш адреса.
Айра кимна, погледна часовника си и се изправи.
— Нещо друго има ли Тики? Трябва да съм в клуба. Татенцето може да телефонира и ще се чуди къде съм?
— Засега няма, бебчо. Наистина, чудесно се справяш. Продължавай в същия дух и скоро ще имаш много пари. Обещавам ти го.
— Ти да не мислиш, че го правя за развлечение? — каза му тя и си тръгна. — Довиждане, Тики. — Преди да излезе каза на Алжир. — Ще те видя колко бързо действаш, пилешки мозък? Крайно време беше да си заработиш прехраната.
— Искам някой ден тази кучка да ми падне в ръчичките и да я чуя как ще пищи, преди да я довърша.
Едрис се разсмя.
— Ще го направиш, приятел. Имай търпение. Много е млада, за да има толкова пари.
— Още не ми е ясно за сейфа — запита Алжир, палейки си цигара. — Защо трябва да го наемам?
— О, за бога, Фил, размърдай си мозъка! Айра ще взима пари от другите сейфове и ще ги слага в твоя. Ти всеки ден ще ходиш там и ще изнасяш парите, които банката ще мисли, че са твои. Как иначе ще ги изнесем от трезора? Разбираш ли колко просто става, като приготвиш дубликатите и Айра работи за нас. Тя ще работи там докато госпожица Кърби отсъства. Ще пълни твоя сейф от сейфовете, които ще може да отвори. Това ще са мъртви сейфове, така че ще минат месеци преди да се открие липсата. Тогава ние ще сме далече.
Алжир го слушаше с отворена уста.
— Ти си Юда! — каза той с глас, внушаващ страх.
— Сладка работа, нали? — Едрис се прегърна. — Там има милиони за вдигане. Това е най-сладкият и прекрасно измислен обир досега. — Той отметна главата си назад и извика „яуууу“ с всичката сила на гласа си.
Глава пета
На следващата сутрин в 9:15 Мел седеше в кабинета си. На бюрото пред него беше поставена пощата и други документи за преглеждане. В момента, когато се протягаше да види листа със сведението за борсата, той чу леко почукване на вратата, която водеше за личния му асансьор — врата, която ползваше много рядко. Предпочиташе централното стълбище, така имаше възможност пътьом да разменя реплики със служителите в банката.
Никой не беше чукал на тази врата и той учудено се обърна. Не беше сигурен, че е чул добре. Почукването се повтори. Раздразнен помисли колко е неприятно това и че секретарката му, мис Ашли, ще трябва да се погрижи за това. Протегна се да натисне звънеца и чу тихия глас на дъщеря си:
— Татко… аз съм.
Мел се усмихна. Изправи се и нетърпеливо погледна към вратата, водеща към асансьора. Ако мис Ашли знаеше, че го безпокоят по това време, ще бъде шокирана и възмутена, но шумът от пишеща машина показваше, че в момента е заета. Той отиде и отвори вратата.