Айра се вмъкна при него. Сините и очи го гледаха добродушно. Усмихваше му се доверчиво. Беше в небесносиня рокля с бяла яка и ръкавели. Талията и бе стегната с широк черен лачен колан. От нахлулото през огромния прозорец слънце, русата и коса блестеше като полирана мед.
— Знам… знам… — каза тя, мъчейки се да сниши глас. Знам, че не бива да те безпокоя в този ранен час. Зная, че мис Ашли ще си глътне протезата, ако знае че съм влязла така, но трябваше да поговорим.
— Предполагам ти е известно, че в момента нарушаваш едно от най-свещените правила. Идваш тук в тоя ранен час и използваш личния ми асансьор? — каза Мел, вече седнал на бюрото си.
Айра бутна настрана купчина документи, подскочи и седна на бюрото му. Оправи полата си. Мел си помисли, че е възхитителна. Усмивката и отиде право в сърцето му.
— Повече никога няма да го правя, сега просто се налагаше — обеща тя. — Дорис Кърби е имала инцидент и искам да я заместя долу в трезора.
Мел се облегна назад.
— Откъде знаеш за това? Нещо сериозно ли е?
— Долу всички говорят за това — с лекота каза Айра. Доста сериозно е. Счупила си е ръката и три ребра. Паднала е глупаво, миналата вечер, по стълбището на блока си. — Слушай, нека друг път съжаляваме за Дорис. В момента по-важно е аз да я заместя. Затова съм дошла при теб. Кажи на Крошуър аз да я заместя. Направи го преди да е имал време да реши друг да отиде долу.
— Аз със сигурност няма… започна твърдо Мел, но тя му запуши устата с ръка.
— Не бързай да казваш нещо, за което после ще съжаляваш, миличък татко. Изслушай ме. Ако искаш да съм от истинска полза за теб и банката, трябва да се запозная с по-важните ви клиенти. Нали в края на краищата съм твоя дъщеря. И на тях ще им е интересно да се запознаят с мен. Не можеш да очакваш от мен да съм заинтересована от работата, докато не познавам някои от клиентите, нали? Като ги познавам, работата ми ще стане по-жива. Старият Крошуър ще се затрудни да й намери заместник, защото доста от хората са в отпуск. Освен това трябва да се съобразява и със сигурността. Нали съм ти дъщеря, той няма да има нищо против аз да я заместя. И така виждаш как аз ставам единствения избор, още повече, че нямам нищо против.
Мел я гледаше и мислеше, колко много прилича на Мюриъл. Почувства остра болка от това, че бракът му не бе потръгнал. Норена имаше същата крехка красота, същата упоритост и пресметната убеденост, която Мюриъл използваше, за да постигне своето.
— Няма много да ти е забавна работата на Дорис. Ще трябва да стоиш пред трезора през целия ден. Бързо ще ти омръзне.
— Да не мислиш, че с компютъра е много интересно? — попита Айра повдигайки вежди. — Трябва ли да ти напомням, татко, че не съм дошла да работя тук за развлечение. Тук съм, за да набера опит в банковото дело.
— Моля те, недей — каза усмихнат Мел. — Не мисли, че ще повярвам на това. Кажи, защо искаш да работиш при трезора?
Тя издържа на погледа му, много сигурна, че може да се справи с този красив мъж.
— Искам да се запозная с някои от най-богатите мъже на света… затова. Те са неизвестна порода за мен. Искам да ги изучавам, да ги чувам как говорят, да се уча от тях.
Мел се поколеба, после сви рамене. Идеята и може да се окаже добра. Беше поласкан от интереса, който тя проявяваше.
— Не зная, какво ще каже Крошуър — колебливо каза той.
— Не го питай, татко, нареди му. Ти си движещият тук. Не трябва да питаш. Ти даваш нарежданията — тя се протегна, вдигна телефона и каза на телефониста. — Свържете, мистър Девън с мистър Крошуър, моля, — после му подаде слушалката със замах и умоляваща усмивка.
През обедната почивка Айра излезе от банката и се отправи с колата по крайбрежната улица. Умело се измъкваше от задръстванията, пренебрегвайки мъжките погледи и подсвирквания. В края на булеварда зави в тясна улица и спря пред малка пицария. Паркира колата отпред.
Влезе в задименото заведение и се отправи към бара в дъното. Алжир седеше там и пушеше. Пред него имаше чаша мартини. Айра седна до него и си поръча чаша кола, която Алжир неохотно плати. Когато барманът се отдалечи, тя си отвори чантата, извади малка картонена кутийка и я бутна към него.
— Това е отпечатък от проходния ключ — каза тя, без да го поглежда. — Кажи на Тики, че нямам проблеми. Щом взема отпечатъци, ще ви се обадя.
Алжир отвори кутийката и разгледа направения в маджуна отпечатък. Прецени, че ще го направи лесно.
— Добър е.
Айра допи колата и стана.
— Не бързай — каза Алжир оглеждайки стройното и тяло. — Ще ти купя пица.
— Купи на себе си. Аз нямам нужда. — Тя се обърна и забързано напусна ресторанта. Качи се на колата и потегли обратно. Спря пред снекбара, където обикновено обядваше, влезе и си поръча пилешки сандвич с ръжен хляб. Докато ядеше мозъкът и работеше.