Беше изминал месец, откакто напусна Ню Йорк. Внезапната смяна на бедността с богатство не и повлия добре. Откакто бе дошла не си спомняше дори и един момент на истинско щастие. Знаеше, защо е така. Не беше забавно да живее в лукс, да има кола и неограничени джобни пари, без да може да го споделя с Джес Фар. Животът без него беше блудкав и скучен, като снимка изместена от фокус. Липсваше и физическото им общуване. Той я взимаше със себе си след сбирки, най-малко четири пъти в седмицата. Водеше я в малката си жалка стая, където правеха буйна, понякога груба любов. Седеше на слънце, бавно гризеше от сандвича и си мислеше, че тялото и крещи за Джес.
Откакто заместваше при трезора, реши, че може да не чака повече. Последните дни мислеше да се обади на Джес и да му даде възможност да дойде при нея. Независимо, че може да я видят с него. Доколкото го познаваше, не беше изключено да си е намерил друго момиче. Никога не е била сигурна в него. Спеше с нея и обичаше да ги виждат заедно, но тя не знаеше какви са чувствата му. Поне това ще разбере, като му напише да дойде. Ако не дойде, това значи край, но ако дойде…
Появяването му в Парадайз Сити ще е опасно — мислеше тя докато плащаше сандвича. Ще му обясни, той не е глупак. Ще разбере ситуацията и ще се държи далеч от Мел Девън. Алжир и Тики Едрис не трябва да имат и най-малката представа за присъствието му.
Ще му плати билета за самолета до Маями. Нямаше представа колко ще струва, а трябваше да осигури и пари за преживяване. Ако няма пари, Джес крадеше, а това тук тя нямаше да допусне.
Като влизаше в колата, реши, че да вика Джес сега, значи да си търси белята. Не трябва да му се обажда преди да е събрала пари. Парите, които ще вземе от първия отворен сейф ще отидат за Джес. Явно това ще е начинът.
Обзе я смътно чувство на безпокойство. Спомни си за предупреждението на Едрис. Той е като гърмяща змия, а тя се готвеше да го мами. В следващия момент се стегна. Няма да се плаши от този палечко. Иска Джес и ще го има тук в Маями.
Шест фута висока маса от мускули, жилава кожа, осеяна с петънца от спукани капиляри и голям белязан от едра шарка нос. Така изглеждаше Хайъм Ванеси. Изглеждаше такъв, какъвто си беше груб тексаски милионер.
Това му беше последната от шестте седмици ваканция в Парадайз Сити. Щяха да заминат с жена си с вечерния самолет за Тексас. Заминаваше си със съжаление.
Мисълта за връщането в Тексас, при пясъчните бури, ветрове и огромното напрежение, причиняващо му болки на язвата, го потискаше. Шестдесет и три годишен, той чувстваше работата в бюрото, дългите часове, прекарвани при петролните сонди и непрекъснатите телефонни разговори като робска орисия. Ако можеше да избира, щеше с радост да се оттегли завинаги в Парадайз Сити. Щеше да остави сина си сам да се грижи за петрола. Нямаше по-хубаво нещо от това да си седи на плажа, да гледа младите момичета с изрязани бикини, да пие уиски, да яде морска храна, а вечер да се забавлява в казиното. Но кльощавата му, застаряваща, съпруга не искаше и да чуе за всичко това.
— Когато мъжът остарее започва да прави глупости — повтаряше непрекъснато тя. — Това няма да позволя да стане, докато съм жива, Хим. Докато още дишам.
В три часа след обяд шофьорът спря пред банката ролс-ройса. Ванеси слезе от колата и се изкачи по стълбите към входа. Беше добре позната фигура в банката и на входа го поздравиха с уважение.
Охраната пред решетката към трезора, го пускаше без формалната проверка по идентифицирането. Единият от тях, след поздрава му отключи и отстъпи да мине надолу по стълбите.
— Момчета, това е последното ми идване до следващата година — им каза Ванеси, преди да тръгне надолу. — Дяволски бързо минаха тези шест седмици.
Единият каза, че се надява да се е забавлявал добре. Другият, че ще бъде удоволствие да го видят пак.
Ванеси кимна доволен и след това слезе надолу по добре осветеното стълбище в просторното и прохладно помещение на трезора. Според него единственият недостатък на банката беше, че са назначили в трезора такава дъска. Дорис ли и беше името? Долу в хладните коридори човек щеше да има шанс да пофлиртува с една приятна секретарка, но кои би помислил да го прави с непристъпната плоска девственица Дорис?
— Но… Здравейте! Здравейте! Какво виждам? — Спря той захласнат.
Айра беше предупредена за идването на Ванеси. Казаха и, че е много ценен клиент за банката, че притежава осемнадесет милиона и трябва да бъде посрещан, като кралска особа.