Тя седеше на бюрото, когато Ванеси влезе. Погледна го усмихнато и се изправи. Светлината я осветяваше директно отгоре.
— Здравейте! — отново възкликна той. — Откъде се появихте вие? Какво прави тук долу само такова хубаво и младо момиче?
— Добър ден, мистър Ванеси, — отговори Айра, заобикаляйки бюрото си. Замествам мис Кърби. Тя имаше инцидент и ще отсъствува седмица-две.
— Така ли било? — Ванеси гледаше дългите и крака. — Инцидент ли казвате? Не казвайте, че някой млад юнак я е съборил.
Айра се засмя.
— Не е, мистър Ванеси… паднала е по стълбите у тях.
— Това е най-доброто нещо, което е направила. — Ванеси се приближи. Това е истинска кукла, мислеше той. Такъв му е късметът, да си тръгва точно сега. — И коя сте вие, хубава госпожице? Как се казвате?
— Норена Девън.
— Девън? Като името на вицепрезидента на банката?
— Това е баща ми.
— Така ли? — гледаше я той учуден. — Твой баща? Да ме обесят ако мога да разбера! Идвам тук от десет години и никой не ми е казвал, че Девън има дъщеря… и то каква при това!
Току-що свърших училище, мистър Ванеси — свенливо отговори Айра. — Сега започнах работа тук.
— Харесва ли ви работата?
— Нормална е. Приятно ми е да се запозная с любимите клиенти на татко. — Ванеси се усмихна.
— Това включва ли и мен?
Тя го изгледа с премрежен поглед, който знаеше, че вълнува мъжете, особено по-възрастните.
— Разбира се, мистър Ванеси. Татко каза да съм особено мила с вас.
— Така ли? Нямаше ли да сте такава, ако не беше ви предупредил?
Тя сведе погледа си.
— Мисля, че всяко момиче би било мило с вас. Вие толкова приличате на онези герои от уестърните. Мога да си ви представя на кон.
Ванеси изду гърди.
— Да… няма много такива мъже на моята възраст. Толкова големи и силни.
— Защо на вашата възраст, мистър Ванеси? Вие не сте стар.
После беше лесно. Тя го поведе, остави го да говори за себе си. Гледаше го с искрящи от възхищение очи и когато протегна ръка за ключа, той и го подаде без мисъл за това, как бе спечелил парите си. Без да спира да говори, той я следваше по тесния коридор към сейфа си. Не беше трудно да натисне ключа върху маджуна, който държеше в лявата ръка. Прикриваше това което прави, с тялото си. Но и без това той така бе погълнат да гледа стегнатото тяло, движещо се съблазнително пред него. Спря пред сейфа, отключи с двата секрета и му върна неговия ключ.
— Сега ще ви оставя, мистър Ванеси. Когато ви потрябвам, натиснете звънеца, моля.
— Стойте тук, миличка, — каза Ванеси. — Няма да се бавя. Отвори сейфа, извади от джоба дебел плик и го пъхна небрежно вътре.
Айра почувства как сърцето и трепна от вълнение, когато надникна през рамото му и видя, че сейфът е натъпкан със стодоларови банкноти. Никога не беше виждала толкова пари. Той блъсна вратичката, превъртя своя ключ и се дръпна встрани.
— Можеш да заключваш, мила, — каза той и пусна ключа си в джоба.
Минавайки покрай него, Айра постави проходния ключ във втория секрет.
Ванеси я гледаше отзад. Похотливостта му, която беше винаги на повърхността, потисна чувството му за контрол. Беше твърде хубава възможност, за да я пропуска. Желанието му беше толкова силно, че дори не помисли, как ще реагира тя.
Както заключваше, Айра почувства горещата му длан и нежното притискане. Контролирайки импулса да се обърне и да го цапардоса по физиономията, тя остана неподвижна, давайки му възможност да я притисне още веднъж, преди да обърне глава и да го погледне с големи уплашени очи.
— О, мистър Ванеси, не биваше така да постъпвате. Наистина, не биваше.
Изведнъж, засрамен от себе си и малко уплашен, Ванеси се отдалечи.
— Извинявай! — каза задъхано той. — Не зная какво ми стана. Съжалявам, мила. Не трябваше да го правя.
Тя се обърна и ведро му се усмихна.
— По-добре, че бяхте вие, щом трябваше да се случи. Нямате представа, как са ми досаждали в метрото. Онези мъже са отвратителни, но вие… вие сте различен.
Ванеси облекчено въздъхна. Полудял ли е да я докосва така? Ами ако се беше развикала. Ако се оплаче на баща си.
— Господи, Норена, много мило от ваша страна — каза той. — Не трябваше да го правя. Знам как може да се изплаши младо момиче като вас. — Той извади портфейла си, взе стодоларова банкнота и я пъхна в ръката и. — Забравете за случилото се, моля ви. — Купете си нещо, не казвайте на баща си.
Потупвайки я по рамото, той се обърна и сконфузен се отдалечи по коридора. Айра се оплези зад гърба му.
— Евтино влечуго! — каза под носа си тя. — Какъв шок ще получиш, като се върнеш догодина!