Тики паркира колата и сковано се измъкна от нея. Болеше го гърба. Дългите и тежки часове в ресторанта го изтощаваха. Сега, когато се виждаше края, работата му се струваше по-тежка, а работното време безкрайно. Погледна часовника. Беше 2:55 след полунощ. Адски късно за прибиране от работа! Погледна нагоре към апартамента си и остана изненадан, че там свети.
Обикновено, Алжир не го дочакваше да се върне. Дали не се е случило нещо? Напрягайки се, той пресече бързо тротоара изкачи стълбите, мина през фоайето към асансьора.
Ще е благодарен, когато Алжир има пари, си мислеше, докато пътуваше с асансьора. Да има такъв квартирант, не беше неговото разбиране за приятно съжителство.
Той отключи входната врата и влезе в хола.
Алжир стоеше пред кухненската маса. Беше я пренесъл в хола и я ползваше за работна маса. Беше монтирал отгоре малък струг, задвижван с крак, менгеме и други инструменти. На другия край имаше купчина заготовки за ключове.
— До много късно работиш — каза Едрис, отивайки към барчето с напитките. — Нещо ново?
— Привършвам. Този беше доста труден — измърмори уморено Алжир.
Едрис си наля уиски. Изхлузи си обувките и уморено се отпусна в креслото си. Загледа как Алжир работи с тънка като миша опашка пила. След десетина минути, Алжир бутна назад стола си с доволно изражение.
— Мисля, че това му стига. Четири часа ми отне. — Изправи се и отиде да си налее уиски. — Айра идва и донесе чудесен отпечатък от сейфа на Хим Ванеси.
Едрис трепна и си разля чашата.
— Ванеси! Той може би е най-богатият! Доста често идва в ресторанта. Залага по петнадесет чипа наведнъж.
— Щял да си замине тази вечер. Утре тя ще изпразни сейфа му. Затова толкова бързах. Може там да има достатъчно, за да изкараме следващите шест месеца.
— Това е само началото, Фил! Утре може да успее с друг ключ. Не трябва да изоставаш! Веднага прави ключовете, щом получиш отпечатък. Казвам ти може и милион да достигнем… даже повече.
Алжир кимна и отпи от уискито. След това се наведе към него.
— Нещо ме смущава, Тики. Нещо, което може да не си съобразил.
Едрис напрегнато го погледна.
— Какво имаш предвид?
— Не ти ли е хрумвало, че Айра може да ни мами? — каза Алжир. — Тя ще мести парите в моя сейф. Аз след това ги взимам и ги донасям тук. Какво би и попречило да премести само част от тях, а останалите да изнесе за себе си.
— Как ще ги изнесе? — каза Едрис и погледът му стана въпросителен. — Ти ще го правиш, защото от банката ще мислят, че изнасяш свои пари. Тя не би посмяла да поеме риска при тази охрана там.
— Те знаят, че е дъщеря на Девън и ако влезе долу с голяма чанта би могла да изнесе доста пари.
Едрис се замисли.
— Ако е толкова смахната да поема този риск… — каза той накрая — не виждам, как бихме могли да попречим.
— Да така е. Исках само да ти спомена. Едрис го погледна и се изправи.
— Отивам да си легна — заклати се той към спалнята. На вратата спря и отново погледна Алжир. — Ти ме наведе на друга мисъл. Ако тя може да ни лъже, ти би могъл да лъжеш мен, нали? Можеш да скриеш част от парите. Да донесеш тук остатъка, нали така?
— Няма да постъпя така, Тики, — каза Алжир срещайки погледа му. — С теб сме приятели.
— Това е само една идея. Не е здравословна, разбира се. Само ако разбера, че някой ме мами. Така ще го подредя, че ще му е за последно.
— О, заминавай да си лягаш — каза Алжир нетърпеливо. — Имам още работа. Отиде, седна на масата и продължи да работи.
Едрис дълго гледа гърба му, след това влезе и затвори вратата.
На следващата сутрин, в 8:50 Айра бързо се вмъкна в кафето, което беше на стотина метра от банката. Алжир беше седнал на маса в дъното. Заведението беше празно по това време. Бяха си уговорили срещата тук, защото беше близко до банката и щеше да мине незабелязана.
Айра седна до него. Когато барманът, негър, се запъти към нея, тя го отпрати с жест.
— Няма да остана — каза тя. — Няма да поръчвам нищо. Свивайки безразлично рамене, той се върна на бара и се наведе над вестника си.
— Носиш ли го?
— Да. — Той и подаде ключа под масата. — Трябва да свърши работа, ще дойда към единадесет часа с куфарче. Ще успееш ли да ги преместиш дотогава?
— Да, мисля, че ще успея. Ще почна щом сляза долу, няма да е лесно. Неговият сейф е в единия край на трезора, твоят в другия. Нали долу няма никого. Мисля, че ще успея.
— Внимавай. Не поемай рискове. По добре изчакай, отколкото да ги забъркаш. Друг шанс няма да имаш.
Тя пусна ключа в чантата си. Алжир огледа любопитно чантата и. Беше голяма и той си помисли, че там могат да влязат доста пари.
— Разрешават ли ти да влизаш с толкова голяма чанта? — попита я небрежно той.