Все пак два от три възможни ключа, не е лош резултат, успокояваше се тя. Едрис не може да се оплаква. На връщане от работа мина през кафето и предаде отпечатъка на Алжир.
— Утре ще дойда пак в единадесет. Не съм виждал Тики. Ела у тях утре, след шест часа, за да си разделим плячката. Партидата на Ванеси е към петдесет хиляди. Жалко, че не успя с ключа на Рос. Басирам се, че там ще са доста повече.
— Чудеса не правя — отговори лаконично Айра. Когато отиваше към колата си със злорадство констатира, че това и достави удоволствие.
Защо и доставя удоволствие, този неуспех, питаше се, гледайки осветения таван. Установи и още нещо. Не я зарадваха думите на Алжир за парите от сейфа на Ванеси. Преди би полудяла от радост.
Тогава си отговори, че повече не се нуждае от пари. Беше получила всичко, за което бе мечтала: сигурност, дом, положение, баща и кола.
Получи тези неща без да рискува. Нямаше вероятност да открият, че не е Норена Девън. Ако продължеше да краде пари от банката, можеше някой да я разкрие и тогава щеше да се окаже в ужасна бъркотия.
Надигна се в леглото. Ами ако откаже да продължи, помисли си тя. Ако каже на Тики, че става трудно, почти невъзможно да взема отпечатъци?
Припомни си жестокия израз на очите му, когато му говореше, че и е скучно. Не трябва да го подценява. Опасен е и трябва да внимава в отношенията си с него. Може би най-лесно ще стане, като помоли Мел да я върне обратно в счетоводството. Тики няма да може да измисли нищо тогава.
Накрая реши да не нрави нищо докато не пристигне Джес. С него ще се чувства по-сигурна. Той можеше да се оправи с Тики и Алжир. В края на седмицата ще помоли Мел да я премести в счетоводството, а останалите два дни ще се преструва, че не е успяла да вземе повече отпечатъци.
Успокоена, след взетото решение, тя се обърна на другата страна и затвори очи.
На следващия ден, малко след единадесет часа, Алжир слезе в трезора.
Айра се връщате към бюрото си, след като беше придружила клиент и го бе оставила сам при сейфа му. Спря се да го огледа. Беше с нов кремав костюм и със сламена шапка. Обезпокоено помисли, че той вече харчи от своя дял и с пронизваща тревога си зададе въпроса, дали изобщо могат да се проследят парите.
— Здравей! — усмихнат поздрави той. Изглеждаше самоуверен и когато го доближи, усети миризма на уиски. — Да започваме, малката, — каза той, размахвайки куфарчето.
— По-тихо — съскащо каза тя. — Оттатък има трима клиенти.
— Да не ти пука, те не знаят кой е моят сейф? Хайде, заведи ме при сейфа.
Тя го поведе по тесния коридор към сейфа на Ланза-младши.
— Сега съм аз — каза той, когато тя превъртя проходния ключ. — Ти се връщай на бюрото.
Тя си тръгна, когато той извади от джоба си ключа, който бе направил миналата вечер. При бюрото я чакаше друг клиент и тя го поведе към сейфа му. Когато се връщаше, след като бе завела още един клиент, видя Алжир да излиза от коридора, където бе сейфа на Ланза-младши. Лицето му бе потъмняло от яд, в очите му имаше зъл блясък.
— Какво? — попита Айра.
— Вътре няма нищо, само акции и книжа. Толкова къртовска работа за нищо!
Почувства пак задоволство.
— Аз ли съм виновна?
— Побързай да вземеш друг отпечатък? Поне един до обяд! Ще те чакам в кафето.
— Ще направя каквото мога. Той я погледна убийствено.
— Дано не се повтори пак? — изсъска той отивайки си.
Тя седна зад бюрото. Ставаше нервна, още един признак, че се размеква. Преди месец би плюла на Алжир, ако я третираше, както в момента. А сега само видът на разкривеното му от яд лице я разстрои.
Тогава си спомни, че беше видяла в едно от чекмеджетата няколко ключа от свободни сейфове. Ще вземе отпечатък на 3–4 такива ключа! Те ще му създадат работа за известно време. Откъде би могла да знае кой сейф е пълен и кой празен?
На обяд отиде в кафето и завари Алжир на обичайната маса. Щом я видя, той се изправи.
— Направи ли нещо? — настоятелно я запита. Очевидно беше трескавото му нетърпение.
Тя кимна с глава.
— Два. — Подаде му кутийката с отпечатъците от вакантните сейфове.
— На кого са сейфовете?
— Мистър Крукшанк и мисис Райнленда — излъга тя, измисляйки имената в момента. — И двамата си заминават тази вечер.
— Погледна ли вътре?
— Не.
Гледаше я подозрително и тя се насили да издържи на погледа му.
— Тогава, как си взела отпечатъците?
— Дадоха ми ключовете и ги отключих, но не съм отваряла вратите. Този отговор задоволява ли те?
— Добре, за твое добро ще е там да има повече, отколкото в сейфа на онова копеле Ланза.
— Какво съм виновна аз, ако там няма нищо? — ядоса се Айра. — Изпълнявам каквото ми нареди Тики. Чудеса не мога да правя.