Алжир я гледате изпитателно.
— Това съм го чувал вече. Довиждане до шест, в апартамента на Тики. — Мина покрай Айра и излезе от кафето.
Не и се искаше да отива в апартамента на Тики, но се страхуваше да не спази препоръката на Алжир. Нали щяха да делят парите на Ванеси. Какво ще прави със своя дял? Чудеше се. Ако можеше, би го върнала в сейфа на Ванеси, но Алжир държеше дубликатите. Реши да помоли Тики, той да пази нейния дял. Ще му обясни, че няма сигурно място, където да ги държи. Ако нещо стане, поне ще може да докаже, че не е докосвала пари.
Когато свърши работа, малко след шест часа във фоайето видя Мел и спря, за да му се усмихне.
— Как мина денят ти? — попита я той. Хвана я за ръка и заедно слязоха по стълбите и се отправиха към служебния паркинг.
— О, никакви проблеми.
— Не звучиш много ентусиазирано. — Погледна я и видя, че тя присви рамене. Той продължи. — Скучно ли ти е долу сама? Ако е така, успокой се, остават ти само още две седмици.
Тя изтръпна и спря внезапно.
— Две седмици? Но, моля те, не искам да оставам долу толкова дълго! Искам да се върна в счетоводството в края на седмицата!
Той се усмихна.
— Трябва да гледаш на работата си отговорно, Норена. Мис Кърби ще отсъства най-малко два месеца. Крошуър иска да използва тази възможност и да направи промени. Ще премести тук един мъж от Ню Йоркския клон. Той не може да дойде преди края на месеца. Ще трябва да продължиш дотогава.
Айра понечи да протестира, но спря като видя учудването в погледа му.
— Освен това, Норена, ти искаше да слезеш долу. Предупредих те, че ще ти е скучно. Сега без теб не можем да се оправим. — Той и се усмихна. — Съгласна ли си?
Още две седмици, мислеше разтревожена. Не можеше да будалка Тики и Алжир толкова дълго, но пък и на Мел не можеше да откаже. Тогава помисли за Джес и за телеграмата му. Пристигаше тази вечер. С него щеше да се чувства сигурна.
Погледна към Мел смирено.
— Сигурно си прав.
— Добре. Аз отивам при Джой — каза Мел. — Ще и направя предложение, Норена. Искаш ли да дойдеш и да правиш компания на съдията?
Тя поклати отрицателно глава.
— Тази вечер съм заета, татко. Няма да мога. — Тя тръгна към колата си, спря и погледна към Мел. — Желая ти щастие, татко!
Мел проследи с поглед как тя влиза в колата и потегля. Пое си дълбоко въздух.
Потръгнаха отношенията им — помисли си той. — Тя не само поулегна, но и започна да го възприема.
Айра караше към Сийкъм. Пристигна и паркира пред блока на Едрис. Влезе в сградата. Чувстваше че сърцето и бие по-бързо. Беше нервна.
Докато се изкачваше с асансьора си казваше, че няма от какво да се страхува. Алжир ще открие най-рано утре, че и следващите два сейфа са празни, но тогава Джес ще е тук и ще се погрижи за нея.
Спря за момент пред входната врата, сърцето и продължаваше да бие бързо. Имаше способност инстинктивно да усеща опасността и сега я усещаше. Поколеба се, след това стисна зъби, протегна ръка и натисна звънеца.
След малко Едрис отвори вратата и погледна нагоре към нея. Лицето му бе бледо, а малките му очички безизразни като две полирани стъкълца.
— Ето те и тебе — каза той. — Закъсняваш. Хайде влизай.
Тя се поколеба. През отворената врата видя Алжир изправен до прозореца. Ръцете му бяха в джобовете, на устата му висеше цигара.
— Хайде, влизай де, — каза отново Едрис. — Тя усети овладяното нетърпение в гласа му.
Влезе в хола и той затвори вратата след нея. Сърцето и замря, като чу щракването на ключа. Спря по средата на хола.
Имаше чувството, че отново е попаднала на Бруклинската улица. Тя се наостри като тигрица, усетила опасността. Вече не се страхуваше. Под въздействието на тази скрита заплаха, мекушавостта, която я бе обхванала през последните седмици, се стопи.
С три бързи крачки стигна най-близката стена и опря гръб на нея с лице към Едрис и Алжир. Очите и святкаха, устните и се бяха опънали.
— Казвай сега, кучко, — каза Алжир с дрезгав от бяс глас. — Сега ще си получиш, каквото ти готвех, откакто се запознах с теб! Ще ти смъкна кожата от гърба!
Той започна да си сваля колана и Айра се огледа наоколо, търсейки нещо с което да се защити. Близо до себе си видя тежък пепелник и го сграбчи, точно когато той бе изкарал колана си.
— Само да направиш крачка, влечуго такова, — каза му тя с безкомпромисен глас. Лицето и бе побеляло, но издаваше решителност. — Това заминава през прозореца. После ще си говориш с ченгетата, когато пристигнат.
— Престани! — викна Едрис. — Казах ти, че аз ще се разправям с нея!
Алжир се поколеба, гледайки вбесен. После раздразнено метна каиша на канапето.