— Хайде — каза Едрис, отивайки към креслото си — сядай, Айра. Ти, Фил кротувай.
Айра погледна Едрис, после Алжир и без да оставя пепелника седна на близкия, опрян на стената стол. Устата и бе пресъхнала, сърцето и биеше учестено. Какво ли е станало, питаше се тя. Страхуваше се повече от Едрис, отколкото от Алжир. Спокойствието на Едрис имаше зловещо въздействие и плашеше повече от вилнеенето на Алжир.
Роптаейки Алжир седна.
Едрис погледна Айра.
— Мислех те за по-умна — тихо каза той. — Щеше да ти мине номера, ако беше казала на Алжир имена, които съществуват. Ти, обаче, постъпи тъпо и измисли тези две имена. Твоите мистър Крукшанк и мисис Райнленда, нямат сметка в банката. Направих справка.
Айра не си промени изражението. Да, глупав беше ходът и, помисли тя, но откъде да знае, че този изрод я подозира.
— Що за идея? — продължи Едрис. — Знаеше ли също, че в сейфа на Ланза няма пари.
— Не знаех.
— Двата ключа, които даде на Алжир… на кого са?
Тя се поколеба, после реши да си разкрие картите. Кулминацията настъпваше по-рано, отколкото искаше. Нямаше да посмеят да я пипнат в апартамента на Тики. Чуваше се телевизора в апартамента под тях. Не бяха сами в блока. Щеше да хвърли пепелника през стъклото на прозореца преди да са успели да я докоснат и щеше да се разкрещи. Не, нямаше да посмеят да я нападнат тук.
— На никого — тихо каза тя. — Вакантни сейфове са. Алжир започна да я обижда. Наричаше я какво ли не. Той, като че се готвеше да й се нахвърли. Едрис го озапти с жест. Недвусмислено му показа да не мърда от мястото си.
— Куражът ли ти свърши, Айра? — запита — той, кръстосвайки късите си крака. Очите му злобно святкаха.
— Точно това е. Напускам групата. Измислете друг начин да си пълните джобовете и ме оставете на мира.
— Знаех, че това може да се случи, но не допусках да се случи с теб. Смятах, че си родена за тази работа. И наистина е така, Айра, само дето не го знаеш.
Тя не каза нищо.
— Ще продължиш, — тихо каза Едрис. — Утре ще дадеш на Алжир най-малко два отпечатъка и то от сейфове с пари. Разбираш ли? Направи го и аз ще забравя случилото се.
— Аз ви напускам — каза Айра. — Повече нищо няма да правя.
— Пусни ме аз да се оправям с тая кучка — избухна Алжир. — Аз ще я…
— Стой мирен! — сряза го Едрис, без да сваля очи от Айра. — Ти си получи, каквото искаше, нали Айра? Имаш дом, пари и баща. Това е причината, прав ли съм? Не те гони нуждата за пари вече?
— Това е почти всичко и ти не можеш нищо да промениш, Тики.
— Така ли си мислиш? — Но аз имам нужда от пари и още не съм получил, каквото искам.
— Продължавай, взимай каквото искаш. Само, че мен остави на мира.
— Не, малката, ти оставаш в играта.
Айра дълго го гледа, след това стана от мястото си.
— Аз си тръгвам. Ако някой от вас има друга идея, това заминава през прозореца — каза тя, размахвайки пепелника.
— Недей толкова да бързаш — мазно каза Едрис. — Ще ти обясня защо си още с нас. Ти си с нас, защото не можеш да се измъкнеш. Нали Девън ти харесва?
Айра остана неподвижна.
— Да харесва ми. Защо да не ми харесва?
— О, я си го признай — каза Едрис и се засмя. — Да не мислиш, че не съм забелязал промяната в теб? Той е доста добър татко, нали? Дава ти всичко, каквото пожелаеш. Много е различен от истинския ти баща, не е ли така?
Изведнъж и стана студено.
— Чудя се какво ли би казал Девън, ако баща ти пияницата влезе в банката и му каже, че ти си негова дъщеря. — Едрис продължи. — Колко ли ще трябва да обясняваш, момиченце. Не вярвам, че приказките ще ти помогнат да се измъкнеш от ситуацията. И още нещо, когато се разчуе, че си балдъза на Девън, а не негова дъщеря и че вече доста седмици живеете заедно, представяш ли си как ще засмърди в този чудесен град. После и пресата сигурно ще си навре носа в миналото на Мюриъл. Колко време мислиш Девън ще остане на мястото си, след като се излее тая мръсотия? Няма да е много забавно за теб, бебчо? Какво ще кажеш сега?
Айра продължи да мълчи. Едрис разбра от начина по който тя трепна, че е попаднал в целта.
— И така да забравим случката — продължи той. — Фил ще дойде утре в кафето за най-малко два отпечатъка. Гледай да си готова, освен ако не предпочиташ да се видиш с истинския си баща. И още, няма да получиш твоя дял, докато не си свършиш работата. Това няма да те тревожи, докато си имаш Девън да ти бърше нослето и да ти дава пари, прав ли съм?
Айра дълго го гледа, след това стана, остави пепелника на масата, отключи вратата и излезе. Едрис погледна Алжир и му смигна.
— Психологическият подход, приятел, винаги е за предпочитане пред насилието. Това малко глупаво животинче е почти влюбено в Девън. Утре ще получиш отпечатъци, ако искаш можем да се обзаложим?