Озадачен, Джес зяпна след нея, а след това примига и тръгна след нея. Спря до колата. Наблюдаваше го как оглежда колата смутено и завистливо.
— Твоя ли е?
— Моя е.
— Юда! — Той си пое въздух. — Какво става, наистина ли е твоя? Той изглеждаше толкова зашеметен от този факт, че Айра щеше да се разсмее.
Тя отвори вратата.
— Влизай, Джес.
Той заобиколи и седна до нея. Сега, когато беше толкова близо, тя усети миризмата на пот и на мръсни дрехи.
Това живо и напомни картината на жалкия и дом, живота с баща и пияницата, леглото с дървениците. Потръпна от този спомен.
— Можеш ли да я караш? — запита той, гледайки таблото опулен.
— Разбира се, че мога. По-рано карах и колата на Джо, когато ми я даваше, а тя беше двойно по-голяма.
Джес се почеса по главата. По яката му се посипа пърхот. Айра включи двигателя и потегли. Джес пак започна:
— Откъде, по дяволите, взе всичките тези пари, които ми изпрати?
— Историята е дълга и ще почакаш — отговори Айра. Неочакваното смущение и липса на увереност у Джес и достави удоволствие. — А ти, Джес? Какво прави след моето заминаване?
— Какво съм правил? — Той пак се настрои враждебно. — Правил съм, каквото обичам да правя… нищо!
Глупава забележка, помисли си тя. Не си се променил, Джес. Чак сега виждам, какво дърво и нехранимайко си. Ти не си се променил, но аз съм друга сега.
— Как са момчетата? — попита тя само, за да каже нещо.
— Какво, по дяволите, те интересуват момчетата?
— Не мога ли да питам?
— Добре са. Защо беше този камуфлаж? Аз трябва да се връщам при бандата. Момчетата не могат да се оправят без мен.
— Не му мисли. Ти нали можеш да се оправяш без тях? Той се размърда на мястото си.
— Ти за какво намекваш?
— Няма значение. Защо не си купи някакви прилични дрехи, Джес? Изпратих ти достатъчно пари.
— За какво са ми други дрехи?
— Просто… Парадайз не е Ню Йорк. Така, както изглеждаш, полицаите ще те приберат.
— Да се снимат полицаите!
— Какво направи с толкова пари, Джес… загуби ли ги?
— Имам още малко… теб какво те интересува? Не бяха ли за мен?
Тя сви рамене, объркана, че и е толкова скучно с този дръвник. Караше вече по магистрала 4А и концентрира погледа си върху пътя. Колата и беше мощна и задминаваше, без усилие големи кадилаци, буици и фордове, но внимаваше да не превишава ограниченията на скоростта. Не искаше да бъде спряна от пътната полиция с Джес в колата.
— Не можеш ли да натиснеш по-яко газта? — каза Джес, доволен, че и той има повод да критикува. — Дай да ти покажа как се шофира!
— Достатъчно бързо карам. Тук полицията не си поплюва. Той се съгласи и я попита къде отиват.
— Където можем да говорим спокойно.
Изгледа я с недоумение и не знаеше как да се отнася с нея. До него седеше съвършено нов човек. Объркан запали цигара и се отпусна намръщен в седалката си.
Мина повече от час докато стигнат бунгалото. По това време вече беше тъмно и плажът беше безлюден.
Бунгалото беше луксозно, с дървена конструкция. Имаше три стаи. Беше построено под сянката на три палми, далече от другите бунгала. Тази вечер имаше забава в клуба и по плажа не се разхождаше никой.
— Пристигнахме — каза тя, излизайки от колата. — Гладен ли си?
— Ти как мислиш? — той слезе и подозрително погледна към бунгалото. — Искаш да го разбием?
— Не, имам ключ. — Тя тръгна пред него и отключи бунгалото. Влезе и щракна осветлението. След това се обърна и с жест го покани да влезе.
Джес влезе в просторната дневна с предпазливи стъпки, като котка попаднала в непозната обстановка. Айра прекоси стаята и отиде да дръпне завесите.
— Виж ти! — изненада се той, оглеждайки наоколо. — Интересно място, на кого е?
— Това е част от приказката — каза тя. — Разполагай се като у дома си. Ще ти донеса нещо за ядене.
Докато приготвяше студената вечеря от добре заредения хладилник, тя обмисляше каква част от истината да сподели с него. Знаеше, че ще е опасно да му каже каква сума Едрис има намерение да отмъкне от банката. Няма да говори за това с Джес. Но ако се съгласи да й помогне, ще трябва да му разкаже за останалото. Съжаляваше, че го е извикала, но се нуждаеше от подкрепа. Той беше единственият, който можеше да й помогне.
По време на вечерята тя му разказа всичко. Той слушаше без да я прекъсва. Тъпчеше устата си със студеното пиле, сякаш е гладувал с дни. Когато не остана нищо за ядене, той се изтегна назад и запали цигара. Продължаваше да я слуша.
— Това е всичко, — каза накрая Айра. — Бях луда, че се хванах с тая работа, а сега не мога да се измъкна. Кажи ми как да се оправям?