— Защо искаш да се измъкваш? — попита той.
— Нямам нужда от пари. Имам всичко, което съм искала и то без да рискувам. Не разбираш ли? Ако продължавам да крада от банката сигурно ще се разбере и ще го закъсам.
— Какъв ще бъде твоят дял?
— Около пет хиляди — излъга тя. — Това ми обеща Едрис. Изглеждаше ми цяло състояние тогава, но сега… не след дълго ще трябва да бягам.
Джес се замисли.
— Колко ще вземе Едрис?
— Двадесет хиляди… или нещо такова. Не зная точно.
— Толкова ли? Басирам се, че не би си създал тези главоболия за двадесет хилядарки. Той те будалка. Сигурен съм, че Алжир изнася големи пари.
— Досега е изнесъл само веднъж, бяха пет хиляди и шестстотин долара — каза Айра и видя обезпокоена, че в очите му светна алчност.
— Ако изнася всеки ден по толкова, скоро ще се съберат доста. Не, заблуждават те. Трябва да…
— Не искам да знам дали ме лъжат! — прекъсна го Айра отчаяно. — Аз искам да се измъкна! Доволна съм от това, което имам! Искам да ми помогнеш да се отърва от тях.
Той започна да си човърка носа, гледайки безизразно. Айра виждаше, че в момента не и обръща внимание. Не я чуваше.
— Джес, не ме ли чуваш?
— О, престани! Не виждаш ли, че мисля!
Тя го гледаше и чакаше да чуе, какво ще и каже.
— Трябва ли да правиш това? — каза тя отвратена от това, което той правеше с носа си.
— Млъквай! — В очите му пламна опасен огън. — Няма да ти го повтарям! — Той извади пакет цигари от джоба и запали. — Много е хитра идеята му! Този Едрис има мозък.
— Каква идея?
— Трикът с мъртвите сейфове е страхотен. Трябва да си луда да искаш да се отказваш.
Тя си пое въздух. Трябваше да си го знае, помисли горчиво тя.
— Джес, не виждаш ли риска? Мога да отида в затвора и то за дълго.
— Да си мислила преди да се хванеш с това? — Бе присвил очи и я гледаше в упор.
— Исках да спечеля и се увлякох. Сега не искам пари. Няма нужда да рискувам. Колко пъти да ти го казвам?
Той дръпна силно от цигарата и изпусна пушека през ноздрите си.
— Аз какво ще спечеля? Ти излизаш от играта и аз не получавам нищо. Ако останеш, ще делим.
— Не е работа за нас, Джес. Ако ми помогнеш ще ти дам пари. Обещавам да ти дам някакви пари.
— Колко?
— Не зная. Зависи. Ще трябва да взема от Девън, триста или четиристотин, Джес.
— Не усуквай, нали току-що ми каза, че Едрис ти е обещал пет хиляди. Слушай, дръж се за Едрис! Чуваш ли ме? Аз ти заповядвам! Ако ти създава неприятности, аз ще се оправям с него. Но няма да се наложи, защото ти ще го слушаш! Ако мислиш, че ще ти разреша да изпуснеш пет хиляди, само защото нямаш кураж, много се заблуждаваш!
Айра побледня. Вълна на ярост премина през нея.
— Ти не ми казвай какво да правя! — изкрещя му тя. — Аз не съм…
Отворената му ръка замахна толкова бързо и неочаквано, че тя не успя да се предпази. Плесницата експлодира на бузата и като спукан балон. Тя се завъртя и падна по гръб.
Помъчи се да стане, замаяна от удара. Той обаче злобно я ритна. Върхът на ботуша се забоде в бедрото и. Очите и пламнаха. Гърчейки се тя се обърна и запълзя. Той стоеше над нея с дебнещи очи и отпуснати до тялото ръце. Поза, която познаваше от уличните му побоища. Той беше бърз и опасен, като готвеща се за атака мангуста.
— Махай се оттук! — изкрещя му тя, сочейки вратата. — Не трябваше да те викам. Повече не искам да те зная. Пръждосвай се!
— Ще си тръгна, когато аз реша. Той си свали якето и го хвърли на един стол. Ти си го търсеше боя. Имаш дебела глава, но това е Джес… забрави ли? Сваляй дрехите!
Тя се изправи и със святкащи очи започна да му крещи:
— Махай се! Не се страхувам от теб, смръдльо! Сигурно съм била луда да се надявам, че такъв безгръбначен нехранимайко ще ми помогне! Пръждосвай се оттук!
С три бързи крачки, той се озова до нея. Избягвайки ноктите и я удари с юмрук под ребрата с всичката сила на мършавите си мускули.
Силната болка я смъкна на колене. Той замахна отново и стовари юмрук от едната страна на главата и. Зашеметена, едва дишаща тя се отпусна по гръб на пода. Почувства пръстите му върху яката на роклята си и направи опит да го одере по ръката. Тогава той рязко дръпна роклята и я разкъса. Когато тя опита да се претърколи, той я зашемети с юмрук в лицето.
Псувайки тихо и дишайки през зъби, Джес смъкна останалите и дрехи.
Тя смътно почувства отгоре си теглото му и болката, но беше твърде зашеметена, за да реагира. След малко я остави.
— Добре, малката, — го чу да казва. — Ще се видим пак с теб. Прави каквото ти казва Едрис, иначе пак ще си изкараш боя, чуваш ли?
Лежеше неподвижна, със затворени очи. Боляха я главата, ребрата и слабините. Чуваше го, че обикаля из бунгалото, но нямаше сили да се повдигне и види какво прави. По страните и се стичаха горещи сълзи. Сълзи, които я изненадаха, защото винаги е мислела, че е твърде силна, за да плаче.