— Взех всичките ти пари — го чу да казва. — Ти има откъде да си вземеш, а аз нямам… Довиждане.
Чу го как прекоси хола, отвори входната врата и после я затръшва след себе си.
В бунгалото отново стана тихо. Чуваше се само нейния тих и отчаян плач.
Глава седма
След близо час Джес, скрит зад палмите, видя Айра да излиза облечена с панталон и плажен жакет. Той се усмихна. Видя я как заключи и постави ключа над една от гредите на покрива. Вървеше бавно. Влезе в колата и потегли.
Джес се протегна. След малко се отпусна доволен. Отиде при бунгалото, взе ключа от скривалището, отключи и влезе. Светна и хвърли сака на канапето.
Чувстваше нужда от алкохол. Отиде при коктейлбара и си наля уиски. Влезе в кухнята и взе лед от хладилника. Върна се обратно и се отпусна в един от фотьойлите.
Разполагай се, приятел, попаднал си на страшно готино място. Само трябва много да внимаваш как ще си водиш твоята игра оттук нататък. На кукличката вече и показа, че още си и шеф. Тя ще те снабдява с колкото пари поискаш. Ако откаже, ще я заплашиш, че ще говориш с онзи фукльо Девън.
Той гаврътна питието, въздъхна и остави чашата на килима.
Може и тук да пренощувам, помисли си той. Я да погледна спалнята.
Тананикайки си под носа, той тръгна към спалнята. Видя, че там имаше комфортно двойно легло.
Много приятно местенце, помисли си той, съблече си якето и го метна на един стол. След това отиде при вградения гардероб и го отвори. Започна да оглежда окачените в него плажни дрехи. Всичките бяха твърде големи за мършавата му фигура с тесни рамене. Направи гримаса и насочи вниманието си към чекмеджетата на гардероба.
Ризите, чорапите и носните кърпи, които видя в чекмеджетата не го заинтересуваха. Когато отвори последното чекмедже, се стъписа. Наполовина скрит под плажна кърпа се виждаше 38-калибров пистолет. Дълго го гледа, след това, подтикван от любопитство и възбуда, го взе внимателно.
Откакто бе станал шеф на бандата „Мокасините“, мечтаеше да има пистолет. Това беше не само мечта, а негова амбиция. Започна да разглежда пистолета. След няколко минути разбра как да извади пълнителя. Вътре имаше пет патрона. Седна на леглото, вперил празен поглед в отсрещната стена. В едната си ръка държеше пълнителя, в другата пистолета.
Остана неподвижен доста време. Мислеше напрегнато. Накрая лукава усмивка озари лицето му и той поклати глава. Сега знаеше как да действа. Пистолетът го правеше равен с когото и да е. Ще забрави идеята да изнудва Айра за пари. Сега можеше да направи голям удар.
Вкара обратно пълнителя и остави пистолета на нощното шкафче. Изхлузи си обувките и се изтегна на леглото. Усмивката не бе изчезнала от лицето му, когато се протегна и загаси нощната лампа.
Мел привършваше закуската си, когато Айра влезе в хола. Миналата вечер, когато се върна малко след единадесет часа и завари навсякъде тъмно, а Айра заспала в леглото, се почувства разочарован. Искаше му се да я събуди и да й съобщи новината, но неохотно реши да не я безпокои. Тя го чу, когато се прибра и се молеше да не дойде в стаята и. За неин късмет той влезе в спалнята си. Прекара безсънна нощ, с измъчено съзнание и с болки по цялото тяло. Какви ли планове кроеше сега Джес, питаше се непрекъснато тя. Беше сигурна, че той няма да се върне в Ню Йорк. Винеше себе си, че постъпи толкова глупаво и му разказа всичко. Сега беше в ръцете му. Как е могла да го обича? Насили се да не мисли повече за Джес и насочи вниманието си към Едрис. Отново не можеше да намери решение. Не можеше дори да избяга. Девън незабавно би алармирал полицията и ако я открият, вероятно всичко ще излезе на бял свят.
Поглеждайки я когато влезе, Мел се сепна, като видя колко е бледа.
— Здравей — поздрави я той, вдигайки поглед от вестника, който четеше. — Изглеждаш уморена, късно ли се прибра миналата вечер?
— Не — отговори му с апатия в гласа. Наля си кафе. — Добре съм, не се тревожи. — Насилвайки се, тя повдигна поглед към него и го запита, — Казвай? Какво каза Джой?
Мел се усмихна щастливо.
— Ще се оженим в края на месеца. Тогава ще мога да изляза в отпуск и да отидем на сватбено пътешествие. Имаш ли нещо против да останеш сама четири седмици?
Тя моментално съобрази, че това може да бъде нейният шанс. Когато Мел отсъства, спокойно може да каже на мисис Стерлинг, че ще живее при приятелка и да напусне Парадайз Сити. Когато Мел се върне, тя ще е вече далече. Къде ще замине, в момента не знаеше.