— Не разбира се, нямам нищо против. Правихте ли планове?
— Ще отидем във Венеция. Нали казват, че това е мястото за меден месец.
Тя си допи кафето.
— Хмм… чудесно звучи. Хубаво татко, моите искрени пожелания за щастие.
— Благодаря. — Той стана, заобиколи масата и застана до нея. Постави леко ръка на рамото и. — Вие с Джой ще се разбирате чудесно. — Наведе се и я целуна по бузата.
Целувката предизвика тръпки по тялото и. Изправи се рязко и тръгна към вратата.
— Трябва да тръгвам, татко, — каза тя и бързо излезе от стаята.
Мел гледаше учуден след нея. Когато чу шума на отдалечаващото се рено, тръсна глава и взе куфарчето си.
Малко след единадесет часа, надолу по стълбите към трезора слезе висока, елегантна дама. Това беше, мисис Марк Гарленд, съпруга на милионер, занимаващ се със стоманодобив. Бяха я предупредили за това посещение.
— Заминава със съпруга си за Ню Йорк тази вечер — съобщи и единият от охраната. — Направили са удар в казиното миналата вечер. Предполагам че идва да си остави плячката. Внимавай с нея, понякога е доста неприятна.
Айра се изправи, когато мисис Гарленд слезе долу.
— Добро утро, мисис Гарленд, — поздрави тя любезно.
— Ти си дъщерята на Мел, нали? — каза мисис Гарленд усмихната. — Чух много хубави неща за теб. — Тя седна в стола за гости до бюрото на Айра. — Познавах майка ти преди години. Тя изучаваше с поглед Айра. — Вие много си приличате. Чух, че Мел се жени. Как приемаш това?
— О, да, мисис Гарленд. Много съм щастлива, заради него.
— Вероятно познаваш Джой?
— Да.
— Нали е симпатична?
— Много ми харесва.
— Съжалявам, че не се познавахме досега, у дома постоянно има млади хора. Следващия сезон ще трябва да се запознаеш със сина ми. — Тя отвори голямата си чанта и извади оттам добре запечатан плик. — Ще бъдеш ли любезна да го поставиш в сейфа ми? Ето вземи ключа.
— Разбира се, мисис Гарленд, — отговори Айра. Сърцето и подскочи. Взе плика и ключа. Върна се на бюрото си, отвори чекмеджето и взе проходния ключ. Поколеба се за момент, после взе парчето маджун, което стоеше в същото чекмедже. Прикривайки го в ръка тя забърза по коридора, зави надясно и спря пред сейфа на Гарленд. Направи внимателно отпечатъка, преди да е отворила сейфа. Помисли, защо си бе направила този труд, като може направо да вземе плика. Ще го мушне под ластичния колан и ще спести на Алжир труда да прави ключ. После си каза: нека се помъчи. Няма да може да ги вземе преди понеделник. Като поставяше плика погледна вътре в сейфа. В него имаше няколко кутии с бижута и няколко дебели плика, като този който току-що постави. Затвори вратата на сейфа и заключи.
Когато се обърна видя, че мисис Гарленд бе дошла до ъгъла и небрежно я наблюдаваше. Полазиха я студени трънки. Какво отърваване, помисли Айра поуспокоена. Ако не бе размислила и поставила илика вътре, мисис Гарленд щеше да я види как го задига.
— Ако дойдеш в Ню Йорк — каза мисис Гарленд, когато Айра се върна при нея — непременно ни се обади. Постоянно се опитвам да убедя баща ти да ни гостува, но той е толкова зает.
— Много бих искала — каза Айра, опитвайки се да овладее гласа си. — Страхувам се, че няма да е скоро.
— Добре, ако все пак дойдеш, да не забравиш. Довиждане, Норена! — Оставяйки я, мисис Гарленд бързо си тръгна.
На обяд Айра отиде в кафето, където чакаше Алжир.
— Какво? — настоятелно попита той, когато тя седна при него.
Без да каже нито дума Айра му подаде кутийката с отпечатъка.
— На кого е ключа?
— Мисис Гарленд.
— Вътре има ли пари?
— Да… много.
— Добре, няма да ти казвам какво те чака ако лъжеш — каза той, пускайки кутийката в джоба си. — Друг шанс няма да имаш, змия такава… помни го!
Тя се обърна и излезе от кафето. Беше толкова заета с мислите си, че не забеляза Джес, който я наблюдаваше отсреща в нает стар форд. Алжир също не го забеляза, когато си тръгна с буика.
С цигара в уста, Джес запали форда и проследи Алжир до апартамента на Едрис.
Фред Хес се намести по-удобно на пясъчната дюна и се оригна доволен. Току-що бе приключил превъзходния обяд, приготвен специално за пикника. Слънцето напичаше приятно, полъхваше лек ветрец, а шумът на морето унасяше.
Беше първият му свободен уикенд от доста време и реши да заведе жена си Мария и сина си Фред на любимото им място за плаж. Щяха да останат там целия ден.
Единственото, което разваляше удоволствието, мислеше Хес, поставяйки ръце на корема си, беше Фред-младши. Той обичаше децата, но не бе убеден дали това е така със собствения му син. Безпокоеше го мисълта, че е много разглезен. Мария, любяща майка, но строга съпруга, не му даваше възможност да го пипне дори с пръст. Ако някое дете имаше постоянна нужда от натупване по задните части, това бе Фред-младши.