В момента цареше спокойствие, Мария го беше завела на брега. Там синът му се забавляваше, пръскайки с вода бялата и рокля.
Хес заяви, че иска да подремне. Синът му обаче настояваше да играят футбол. Започна разгорещен спор и Мария, страхувайки се за кръвното на съпруга си, хвана за ръка сина им и го отмъкна далеч от цветущия речник на таткото.
Това се казва живот! Мислеше си Хес със затворени очи. Какво повече би могъл да иска човек? Представяше си как колегите му се потят в задушната им канцелария. Днес беше дежурен Джо Биглър и сигурно в момента отговаряше на позвъняванията на телефона, стараейки се да бъде учтив, към тревогите на хората за изгубено куче или открадната кола. Джо сигурно чудесно се справяше. Хес щастливо изсумтя и се потопи в съня си.
Спа около петнадесет минути до пристигането на сина му. Събуди се кисел, изпита известно удовлетворение, като видя как жена му със съжаление оглежда роклята си. Щом му бе разрешила да я плиска така, това беше краят и.
— Изчезвай оттук — каза на сина си, малък дебеланко с агресивна муцунка и с решително изражение, което го правеше копие на баща му. — Я да видим, колко далеч можеш да отидеш преди да са ти отмалели краката.
Момчето не му обърна внимание. Взе си лопатката, отиде при майка си и каза:
— Искам да заровя татко.
Мария седна на сянка. Тя беше едра, спокойна на вид, около тридесет и пет годишна жена. Не беше красавица, но имаше добър характер и излъчваше благородство. След десетгодишния им брак Хес не би я заменил с никоя жена в света.
— Добре — каза тя. — Само че го прави тихо. Татко е уморен и иска да си почине.
— Хей! — запротестира Хес. — Искам да ме оставите на мира, не искам погребение.
— Виж, Фред — с упрек в гласа започна Мария. — Знаеш, че всички деца обичат да заравят хора.
— Така ли било? Тогава дай му да заравя теб. — Хес надигна глава. — Мен няма да ме заравя!
— Искам да заравям татко! — нададе вой Фред-младши.
— Той не иска мен, миличък, не разбираш ли? Иска да играе с теб.
— Не съм глух. Само ако ме доближи, ще му отпоря ухото.
— Фред, не бъди егоист. Това е не само твой ден за развлечение. Малкият има нужда да се забавлява също. Какво толкова, ако ти сложи малко пясък отгоре. Децата обичат да го правят.
— По дяволите! Не ме е грижа какво обичат децата. На мен това не ми харесва! — викна Хес с почервеняло лице.
— Фред Хес, срамувам се от речника, който използваш пред сина си! — искрено възмутена му се сопна Мария.
— По дяволите! По дяволите! По дяволите! — заповтаря хлапето подскачайки, щастливо, че баща му е сбъркал и с намерение да спечели от ситуацията.
— Престани! Скара му се Мария. — Не искам никога да чувам тези думи от теб.
— Защо не, татко ги казва — оправда се малкият, гледайки хитро баща си.
— И баща ти не трябва да ги казва — каза Мария.
— Татко е лош! Татко е лош! — започна да припява малкия и да подскача по пясъка. — Не трябва да казва по дяволите, но го казва!
— Виждаш ли какво направи — ядоса се Мария.
Хес си мислеше, че става доста комично и с мъка запази лицето си сериозно.
— Все някога ще ги научи — каза той безгрижно. — Сега ти, малкия изчезвай. Искам да спя.
— Искам да го заровя — започна пак да хленчи той. Последва пауза, през която Мария гледаше разгневено мъжа си.
— Ако искаш спокойствие, Фред, по-добре се съгласи. Знаеш го какъв е. Ще скимти целия следобед.
— Искам да го заровя! — крещете Фред-младши с все сили, усетил победата.
— Може би ако му перна един… — започна убеждаващо Хес. — Само ще му загрея леко ухото. Няма много да го заболи. Какво ще кажеш?
— Фред Хес! — каза Мария ужасена.
Хес сви рамене.
— Какво толкова, няма да му навреди. Фред-младши знаеше, че е в безопасност щом майка му е наблизо и продължи да настоява на своето.
— Хей, младши, — викна му Хес, неочаквано въодушевен. — Ела да ти кажа нещо.
Малкият спря да пищи и подозрително погледна баща си.
— Какво?
— Виждаш ли онази дюна отсреща… голямата? — каза Хес, сочейки към една доста висока дюна на стотина метра от тях.
Малкият погледна нататък.
— Да, виждам я.
— Ще ти кажа нещо много важно за нея, но първо обещай да не казваш на никого за това. Това е голяма тайна.
Малкият като че ли се заинтригува.
— Каква тайна?
Хес го повика с ръка.
— Ела тук, не искам никой да ни чуе.
Вече заинтригуван малкият се приближи и клекна до баща си. Хес устоя на изкушението да го зашлеви. Понижавайки глас, той започна поверително: