— Миналата вечер един старец заспал там. Той е много добър старец. Обича децата и носи със себе си банички с месо и им ги раздава.
Ако имаше нещо, което малкият да предпочита пред всичко друго, това бяха баничките с месо и Хес го знаеше. Личицето на момчето светна.
— Какво е станало със стареца? — попита малкия с вперен в дюната поглед.
— Затрупан е с пясък — отговори татко му. — Заспал там, а вятърът го затрупал. Сега е отдолу под пясъка заедно с баничките. Отиди да го изровиш.
— Баничките там ли са?
— Разбира се, че са там — увери го Хес. — Много вкусни банички с месо, напоени с масло. — Собственото му красноречие, предизвика и у него глад. Помисли, че щеше да е добре, ако Мария се бе сетила да вземе за закуска малко банички.
— Я-а! — очите на момчето се разшириха от учудване. — Не е ли умрял стареца под пясъка?
— Нищо му няма. Той ще се зарадва, ако го изровиш. Ще ти даде всичките банички. Ще видиш.
Малкият се колебаеше. Баща му може би го заблуждаваше.
— Ти ще ми помогнеш ли? — попита Фред-младши.
— Разбира се, че ще ти помогна. — Фред понечи да се изправи. Беше предвидил този въпрос и беше готов с отговора. — Само, че ако ти помогна, трябва да си разделим баничките. Моят дял ще е по-голям, защото аз съм по-голям.
Малкият се намръщи.
— Защо ще вземеш повече банички?
— Защото съм по-голям от теб и съм по-гладен.
Фред-младши се разколеба.
— Сам ще го изровя — заяви момчето, взе лопатката и се затича към дюната.
— Срам ме е от теб — каза Мария, мъчейки се да изглежда сериозна. — Да го лъжеш по такъв начин. Ще съжаляваш. Само почакай да разбере, че там няма никакви банички. Хес се усмихна и се намести отново на пясъка.
— Когато разбере, ще е време да си тръгваме — каза спокойно той. — Сега ще спя. — Погледна към мястото, където синът му настървено копаеше. Щастлива усмивка огря лицето му и той затвори очи.
Не бяха минали и десет минути, когато се събуди от възбудения писък на сина му. Надигна се с усилие и с почервеняло от яд лице.
Синът му подскачаше и го викаше с ръка.
— Татко! Идвай, бързо! — крещеше той. Не е старец… момиче е и мирише!
Д-р Лауис дойде забързан напряко към дюната, когато фотографът привършваше със снимките.
Теръл, Биглър и Хес стояха наблизо, докато сътрудниците от отдел „Убийства“ внимателно изваждаха трупа от плиткия гроб.
— Твой ред е — каза Теръл на доктора. — Побързай, изглежда е била удушена.
Д-р Лауис кимна с глава и тръгна към трупа.
— Знаете ли — изпъчи гърди Хес. — От моето момче, ще излезе голям детектив. Ако не беше той, трупът сигурно щеше завинаги да си остане там.
— На теб се е метнал — подхвърли с усмивка Биглър.
— Така съм го възпитал — отвърна доволен Хес.
— Хайде, момчета — каза Теръл. — Да започваме. Извикай още хора, Фред. Да се претърси всеки инч наоколо.
Хес кимна и тръгна.
— Състоянието на лицето е такова… — каза мрачно Биглър, — че ще е трудно да я идентифицираме, шефе. Убиецът или е взел дрехите или ги е заровил някъде.
— Няма ли съобщение за изчезнало момиче през последните шест седмици? — попита го Теръл.
— Не, в нашия район няма.
— Ще почакаме да видим, какво ще каже докторът, после се връщаш в кантората. Ще искаме описанието и да излезе утре във вестниците, а по радиото и телевизията да съобщят довечера. Ще имаш грижата за това, Джо.
— Добре. — Биглър гледаше как лекият бриз върти и мести пясъка по брега. — Този движещ се пясък няма да ни помогне. Не може да се надяваме да открием отпечатъци. Сигурно я е докарал с кола. Предварително го е замислил. Пясъкът е сбит, едва ли го е сривал с ръце. Сигурно го е направил с лопата.
Теръл кимна.
— Да, и не е искал да бъде идентифицирана. На случайно изнасилени, обикновено не взимат дрехите. Този е знаел, че ако я идентифицират, ще я свържат с него. Значи са се познавали.
Пристигна линейка и паркира до полицейската кола. Двама стажанти с носилка тръгнаха към тях. Хес се бе свързал по радиотелефона и също дойде при Теръл и Биглър.
— Момчетата са на път — каза той и отиде да говори с тримата от отдел „Убийства“, които лазейки по пясъка преглеждаха около трупа.
Стажантите изчакаха, докато д-р Лауис завърши прегледа на трупа. Когато той им даде знак, че е свършил, те разтвориха носилката, поставиха трупа, покриха го с платнище и го понесоха към линейката.
Теръл и Биглър отидоха при доктора, който затваряше вече чантата си.
— Какво ще кажеш, докторе?
— Убийство… удушена с насилие — отговори д-р Лауис. — Мъртва е от приблизително шест седмици. Разлагането е напреднало доста. Оказвала е съпротива. Каквото е останало от лицето е с големи наранявания. Ще мога да дам повече детайли, когато я прегледам в моргата.