— Била ли е изнасилена? — попита Теръл.
— Не.
Теръл и Биглър се спогледаха. Теръл сви рамене. Сега трябваше да търсят мотиви.
— На колко години би трябвало да е била?
— Между седемнадесет и деветнадесет.
— Някакви отличителни белези?
— Няма.
— Естествено руса ли е?
— Да.
— Добре. Побързай с рапорта. Не е била бременна, нали? — Теръл търсеше мотив за убийството.
— Била е девствена. — Кимайки за довиждане, д-р Лауис тръгна към колата си.
— Добре Джо, тръгвай — каза Теръл. — Провери в Маями за липсващо момиче на нейната възраст. Ако няма, ще хвърлим мрежата по-надалеч. Уведоми пресата и се свържи с радиото и телевизията. Искам публичност по този случай. Това е най-добрият ни шанс за идентифицирането.
Биглър тръгна и Теръл приближи Хес.
— Нещо ново, Фред?
— Не е била убита тук — каза Хес, поглеждайки нагоре. Беше клекнал и оглеждаше гроба. — Сигурно устата и носът са кървели, но няма следи от кръв. Щом пристигнат момчетата ще ги изпратя да огледат онова възвишение — посочи той. — Може там да го е направил.
— Няма да свършим много работа тази вечер — каза Теръл, поглеждайки към притъмняващото небе. — Още час и нищо няма да се вижда. Оставям на теб, аз се връщам.
Четири часа по-късно, все още в кабинета си, Теръл позвъни у дома на съпругата си Каролайн.
— Ще закъснея, мила — извини се той. — Най-малко още два часа. — Разказа и накратко за случилото се. Това ще е труден случай.
— Добре, Франк — каза Каролайн. — Ще ти оставя яденето във фурната. Знаеш ли кое е момичето?
— Там е проблемът. Не можем да я идентифицираме. — Той още говореше, когато Биглър влезе. Теръл повдигна въпросително вежди. Биглър кимна с глава. — Това е засега. Трябва да тръгвам. Довиждане, скъпа. — Теръл затвори телефона. — Нищо ли няма? — попита той Биглър.
— Още нищо. В Маями и Джексънвил няма изчезнели момичета. Сега проверяват селата наоколо. Получихте ли рапорта на доктора?
— Да. Тук е. — Теръл посочи с ръка няколкото напечатани листа на бюрото си. — Няма да ни помогнат много. Удушена с жестокост. Хрущялите на ларинкса и хранопровода са натрошени. Носът е счупен. Който е свършил това, е имал жесток юмрук. Белези от операции няма… родилни белези също. От добро семейство е. Ноктите и косата са добре поддържани.
— Ами зъбите?
— Нямаме късмет, чудесни зъби. Зъболекар не е пипал в устата и.
Биглър си наля кафе от картонената кутия на бюрото.
— Някакви новини от Фред? — попита Теръл, сипвайки си също кафе.
— Не се е върнал още. Нави момчетата от пожарната и отидоха с пожарната кола, взеха и прожектори. — Биглър се усмихна. — Нали си го знаеш Фред, хване ли се с някое убийство, не мирясва, докато не изрови нещо.
— Да. — Теръл взе рапорта на доктора и започна да го чете отново.
Биглър допи кафето, запали цигара и се изправи.
— Мисля да се връщам в стаята.
— Има нещо тук. — Теръл вдигна поглед от рапорта. — Не, че ще помогне много. Била е убита около един час, след като е закусила. Значи е било светло.
Биглър измърмори.
— Какво е правила толкова рано там?
— Може да е от поспаливите и да закусва късно.
— Да. — Биглър сви рамене. Ще се навъртам наоколо, шефе.
— Той излезе от стаята.
Теръл се отпусна в стола. Мозъкът му работеше. Когато му хрумнеше нещо го записваше в бележника си. След малко бутна настрани тефтера, стана и отиде в стаята на сътрудниците си.
Биглър четеше рапорт. Лепски пишеше на машина. Джакъби говореше по телефона. Стрелките на часовника показваха 21:05 часа. И тримата погледнаха към Теръл.
— Отивам си в къщи — каза той на Биглър. — Ще се върна след два часа и тогава ти си отиваш. Няма какво повече да правим. Дано да помогне телевизията тази вечер или вестниците утре. Може някой да я е видял тогава, въпреки че шест седмици са доста време. — Когато се обърна, за да си върви, вратата се отвори и Хес, лъснал от пот и със светнали от възбуда очи влезе в стаята.
— Намерих мястото, където е била убита, шефе, — каза той.
— И нещо друго намерих. — Той постави на бюрото на Биглър очила със сини пластмасови рамки. Липсваше дясното стъкло и част от извивката за лявото ухо. — Намерих ги под един храст на около три метра от мястото, където е била убита.
Биглър се изправи и се наведе над очилата. Лепски също се приближи.
— Дай да видя, Фред, — каза Теръл сядайки на края на бюрото и вземайки очилата.