— Огледахме възвишението — каза Хес. — Не беше трудно с помощта на прожекторите. Там има път, който води към отбивката от магистралата. В края на пътя тревата е сплескана, а пясъкът разхвърлян сякаш е имало борба. Има кръв по пясъка и по шубрака. Недалеч от това място има доста плътен гъсталак и зад него открихме отпечатъци от токове на мъжки обувки. Джек ще донесе гипсовата отливка, щом е готов. Като че убиецът я е чакал там и се е нахвърлил върху нея. Вероятно при първия удар са и паднали очилата.
Теръл погледна през очилата.
— Доста голям диоптър. Лепски, занеси ги веднага долу в лабораторията. Ще имаме късмет, ако стъклата се окажат специални. Виж добре рамките. — Той погледна Хес. — Намери ли някакви парчета от липсващото стъкло, Фред?
— Тук са. — Хес извади от джоба си пликче и го подаде на Лепски, който излезе бързо от стаята.
— Отивам си в стаята — каза Теръл, мислейки със съжаление за „нещото във фурната“, у дома. — Донеси ми рапорта си веднага щом го напечаташ, Фред. — Той излезе и отиде в стаята си, за да се обади на Каролайн.
Глава осма
Тики Едрис отвори очи и примигвайки погледна часовника на нощното шкафче. Беше 8:30. Сутрешното слънце блестеше през дръпнатите завеси. Чуваше хъркането на Алжир. Беше го заварил да работи над ключа, когато се прибра от работа малко след 3:00 часа.
Едрис почувства приятен гъдел при мисълта за ключа. Беше дочул да казват в ресторанта, че семейство Гарленд е спечелило над сто хиляди долара последната вечер в казиното. Дори само половината да реши да остави в сейфа си мисис Гарленд, заслужаваше си труда по направата на ключа.
Затвори очи и се опита да дремне още малко, но мозъкът му беше твърде активен, за да заспи. Той отметна завивката и изпълзя от леглото.
Отиде тихо в хола. Алжир спеше на канапето и се размърда, когато Едрис влизаше в банята.
Десет минути по-късно, изкъпан и обръснат, той излезе пред вратата да прибере млякото и вестниците.
Алжир се разшава и се изправи, когато Едрис се върна.
— Ще направиш ли кафе? — попита с надежда в гласа, протягайки се.
— Да. — Едрис влезе в бокса. Зареди и включи кафеварката. След това се облегна на стената и разтвори вестника.
Съобщението, написано с големи букви на първа страница, му пресече дъха. Той гледаше втрещено. Вестникът шумолеше в треперещите му ръце. Устата му пресъхна, сърцето му започна да прескача:
Забравил за кафето, което беше започнало да кипи, Едрис прочете обяснението за разкритото убийство, разгледа снимката с дебеличкия син на Хес. След това изключи кафеварката и сковано се замъкна в хола. Беше толкова вбесен и потресен, че би могъл да убие Алжир.
Алжир седеше на канапето. Беше си наметнал халат, прозяваше се и се почесваше по главата. Като видя пребледнялото лице на Едрис и стаения в очите му бяс, той се сепна.
— Какво е станало?
Без да каже нито дума, Едрис му подаде вестника. Алжир прочете заглавието, кръвта се дръпна от лицето му. Несигурно се изправи на крака.
— Боже! — Простена той. — Намерили са я! — Опита се да прочете написаното, но ръцете му трепереха силно, а очите му бяха замъглени от ужас и не можеше да чете. Псувайки, хвърли вестника на пода. — Какво пишат?
Едрис отиде на бара и наля уиски в две чаши.
— Какво пишат, проклет да си! — кресна Алжир.
— Млъкни! — озъби се Едрис. — Изпий това.
Алжир сграбчи чашата и изпи уискито на един дъх. Наля си още.
— Аз изчезвам! — роптаеше той. — Проклет да си, Тики! Не трябваше да слушам откачения ти план. Аз…
— Млъкни най-после! — В гласа на Едрис имаше жестокост. — Ти си виновен за това! Казах ти да я заровиш добре и на сигурно място! Заровил я! Отрепка! Да я изрови хлапе! Ти казваш на това сигурно?
Алжир изпи и това питие и отново си напълни чашата. Уискито му възвърна самообладанието. Седна и взе вестника от пода.
— Аз добре я зарових. Лош късмет.
— Така ли? Заслужаваш да те убия, негодник! — Едрис подскачаше от бяс. — Ти провали най-хитрия обир на света! Да те вземат дяволите! Защо не си го свърших сам?
Вече окопитен, Алжир пак прочете съобщението. След това каза:
— Виж, изглежда не знаят коя е и пише, че няма улики. Докато Айра си играе ролята, как ще разберат, че убитата е Норена?
Едрис овладя гнева си и грабна от Алжир вестника. Зачете отново съобщението.
— Да, каза накрая. — Все още можем да го направим. Може никога да не открият коя е убитата.
— О, не! — Каза Алжир, изпадайки отново в паника. — Аз изчезвам. Вече не е безопасно. Знам ги копоите. Те не съобщават във вестниците всичко, което знаят. Може би сега в този момент вече знаят коя е.