— Нямат шанс да открият коя е — каза Едрис. — Няма за какво да се хванат. Пише, че половината лице е изядено от мравки, а каквото е останало е неузнаваемо. Пише още, че няма белези и никаква зъболекарска работа по зъбите. Как, по дяволите, ще открият коя е?
Алжир се замисли върху това, но не беше убеден.
— Представи си, че са открили нещо за което не пишат във вестника?
— Открили… Какво? — озъби се Едрис. — Ако бяха открили нещо, щяха да напишат, нали искат да я идентифицират?
Алжир изду бузи. Допи си уискито и започна да обикаля из стаята.
— Въпреки всичко аз заминавам, Тики. Имам двадесет хиляди и това ми стига. Ще се опитам да взема самолета за Куба тази вечер.
Това беше последното нещо, което Едрис би си пожелал. Без него не би могъл да пипне парите на Гарланд. Владеейки трудно нервите си, той взе от масата ключа от сейфа на Гарленд и го размаха пред лицето на Алжир.
— Това може и да струва сто хиляди! — изписка той. — Би ли отминал толкова пари?
Алжир се поколеба.
— Не можем да го направим по-рано от утре, а дотогава може и да я идентифицират. Направят ли го, ще отидат в колежа и учителят ще ми направи описание. Няма да е трудно след това да ме намерят. Не, по дяволите парите! Тръгвам, докато още не е късно.
— По дяволите на петдесет хиляди? Луд ли си? — извика му Едрис, скачайки на крака. — Колко време мислиш ще изкараш с твоите двадесет хиляди? Слушай ме, Фил, направи каквото и аз мисля да направя. И двамата ще заминем за Куба утре, но с парите на Гарланд.
Алжир го изгледа свирепо.
— Не бих те взел със себе си дори и в ада! Всеки полицай ще те забележи, смрадлив урод! Да замина с теб е все едно да си окача на врата неонова табела.
Едрис беше толкова вбесен от думите му, че едва дишаше. Стичаше се пот по лицето му. Все пак се овладя.
— Добре — каза със задавен глас той. — Ще се разделим, но преди това ще вземем парите на Гарланд.
— Аз не! — каза Алжир. — Тръгвам довечера.
Едрис дълго го гледа. Малките му очички се наляха с омраза. После съзнавайки, че трябва да убеди това безгръбначно влечуго, заложи на алчността му.
— Добре тогава. Щом си решил така, аз ще взема парите. Алжир спря да обикаля и се обърна към Едрис.
— Как така?
— Ние сме партньори, но щом ме изоставяш, аз си запазвам правото да продължа без теб. Сам ще прибера парите на Гарланд.
— Глупак! Не можеш да ги вземеш без мен!
— Така ли мислиш? Грешиш. Мога да накарам Айра да ги изнесе. Ще ги сложи в голям плик и само трябва добре да го прикрепи към дъното на гащичките си. Ще го направи или чудесно ще я подредя!
— Слушай, глупав боклук, — каза му обезпокоено Алжир. — До утре полицаите ще те спипат. Не разбираш ли това? Щом разберат, че Айра не е Норена, а те ще го разберат, тя ще проговори, и ти си на боклука.
— Аз пък ти казвам, че няма да открият толкова скоро — спокойно каза Едрис. — Навит съм да поема риска за толкова пари. Познавам го Теръл, бива си го, но е бавен. Може да остана още седмица тук и да съм в безопасност.
Алжир си наля. Личеше си, че захапа въдицата.
— Наистина ли го мислиш? — обърна се, за да види добре реакцията.
— Разбира се. Да не мислиш, че ще си рискувам главата, ако не съм сигурен?
Алжир изпи наведнъж уискито. Помисли, че ще е луд да остави на Едрис всичките пари, при положение, че половината му принадлежат.
— Може би ще изчакам до утре — бавно каза той. — Може да взема самолета утре.
— Ако се страхуваш, заминавай днес — каза му Едрис, наслаждавайки се на постижението си. — Много добре ще ми дойде ако прибера и твоя дял. Стига да си тръгнеш.
— Затваряй си устата! — озъби се Алжир. — Моя дял ще си го взема аз.
— Добре тогава, щом си променяш проклетите решения — каза Едрис и отиде да прави кафе.
Сега Алжир му трябваше, но проклинаше деня в който се бе спрял на него. Беше прав в едно нещо, ще трябва да изчезне от Парадайз Сити, щом вземе парите. Много лесно ще го спипат ченгетата. Само да излезе на улицата и всеки ще го познае. Но още съществуваше шансът да не е идентифицирана. Щом вземе парите, ще замине и ще чака. Ако до няколко месеца нищо не се случи, ще се върне обратно. Айра ще е в банката. Ще намери с кого да замени Алжир. Не е пропаднал планът му.
Но къде да замине? Може би в Мексико? Не е лошо като идея. Наля кафето в две чаши. Нямаше опасност да е с малко пари. Ще прекара добре в Мексико. Ако Алжир наистина мисли, че ще си вземе своя дял, предстои му изненада.
Всичкото, което ще получи за героизма, ще е куршум в гърба.
Този топъл неделен ден мина бавно за някои и бързо за други.