Айра мислеше, че няма никога да свърши. Малко след десет часа Мел отиде да вземе Джой. Бяха решили да прекарат деня на плажа. Покани Айра, но тя отказа.
— Вие влюбените искате да сте сами. Не мисли за мен, татко, ще отида в клуба — каза с лекота, която не изпитваше.
Когато Мел излезе, тя се качи в стаята си и седна до отворения прозорец. Оставаха още дванадесет дни. Още не беше решила къде да отиде. Не се страхуваше за бъдещето. Знаеше как да се грижи за себе си. Горчиво съжаляваше, че щеше да остави Мел, къщата и тази стая.
Запали цигара и вдигна краката си на перваза. Мразеше мисълта, че Алжир и Едрис безнаказано ще се измъкнат с парите, които им помогна да задигнат. Не можеше нищо да им направи, без и тя да пострада. Поне като замине, няма да могат да продължат. Останалите дванадесет дни ще трябва да продължава да им носи отпечатъци и това я тревожеше.
След като мисли дълго, накрая реши какво да прави. Когато Джой и Мел заминат. Ще отиде в бунгалото на плажа, там ще облече дрехите, с които пристигна в Парадайз Сити, ще си боядиса косата черна, ще остави там колата и ще отиде пеша до магистралата. Оттам ще се качи на автобус за Тексас. Имаше малко спестени пари, после ще започне работа.
Този ден се проточи и за Алжир. Седеше до радиото и слушаше всички съобщения. Страхуваше се да не пропусне нещо и се проклинаше, че изобщо се бе хванал с Едрис.
Към десет се обади на аерогарата и ангажира място за самолета утре. Опакова си багажа и пак седна пред радиото. Четеше и препрочиташе съобщението за Норена във вестника.
Едрис се владееше много по-добре. Излезе когато Алжир звънеше на аерогарата. Отиде в ресторанта, където завари оберкелнера да прави менюто за вечерта. Каза му, че трябва да замине спешно за Ню Йорк. Негов стар приятел, тежко болен, искал да го види. Луис му каза, че щом трябва, нека заминава. Предупреди го, че не трябва да очаква да му плащат докато отсъства.
— Няма значение — каза Едрис, мечтаейки да може да го заплюе. Вместо това запази добро поведение. — Това се подразбира. Ще се върна, колкото е възможно по-скоро, но може и да се наложи да отсъствам и десет дни. Съжалявам, че ви разочаровам, мистър Луис.
Като излезе от офиса и затвори вратата, той направи отвън неприличен жест. После тръгна към паркинга за колата си. Отиде на аерогарата и направи резервация за Мексико за следващия ден.
Беше станало време за обяд. Върна се в Парадайз Сити, паркира минито и влезе в близкия бар. Поръча си двойно уиски с лед, един сандвич с пилешко месо и един с шунка. Още ядеше, когато Хамилтън от вестник „Сън“ влезе в заведението.
— О… здравей! — провлачено поздрави той и седна до Едрис. — Как е дворцовият шут?
Едрис му се усмихна.
— Добре. Ти как си?
— Отвратително. — Хамилтън си поръча чисто уиски. На крак съм почти през цялата нощ с това убийство. Чете ли вестника?
— Разбира се. — Едрис допи чашата и си поръча още едно. — Винаги чета вестника ти, Бърт. Нещо ново?
— Досега, нищо. Никой не знае кое е момичето, между нас казано, едва ли ще разберат. Която и да е тя, трябва да е дошла доста отдалече. Получиха отговори от целия щат, че няма липсващо момиче с нейното описание. Сега продължават издирването. Може да е пристигнала от Ню Йорк… от къде ли не.
— Капитан Теръл е способен полицай — каза Едрис. — Той ще открие коя е, ако това изобщо е възможно. — Погледна въпросително Хамилтън. — Никакви ли улики не са открили?
— Нищо… няма белези, нищо не е правено по зъбите, отпечатъците от пръстите не вършат работа, белези по рождение също няма… просто нищо, за да се захванат.
Едрис допи чашата и се смъкна от стола. Изведнъж се усети успокоен и безгрижен.
— Ще тръгвам. Довиждане, Бърт, — кимна той и клатушкайки се излезе от бара.
Денят, буквално се влачеше за Джес Фар. Прекара го сам на отдалечения, безлюден край на плажа. Безпокоеше се да не го види някой. Ако следващия ден успее да направи каквото бе замислил, ще е много по-добре, никой да не си спомни, че го е виждал. Помнеше думите на Айра за вида му и за полицията в Парадайз Сити. Не трябва да допусне да му се случи нещо такова.
Щеше да прекара деня на плажа и да спи в наетата кола. Беше си взел храна. През деня яде, пи и пуши много. Мразеше да е сам и мислеше, че денят няма свършване.
За хората от отдел „Убийства“, денят мина доста бързо. Всеки свободен сътрудник бе изпратен да търси информация за счупените очила. Момчетата от лабораторията им дадоха полезни данни, като се има предвид по какво се бяха ориентирали.
В 7:45 Теръл беше на бюрото си с Биглър и Хес. Тримата пушеха и пиеха кафе. Теръл четеше за трети път рапорта от лабораторията. Като че се опитваше да изстиска повече информация, отколкото всъщност имаше там. Бяха класифицирали двете стъкла на очилата. В рапорта се казваше, че притежателят на очилата е страдал от остър астигматизъм и е трябвало постоянно да ги носи. Дясното око е било засегнато повече от лявото.