Това съобщение оживи Теръл.
— Добре, щом дойде доведи го при мен. — Видя, че Лепски се готви да пали цигара и му каза троснато. — Помогни на Макс с онзи списък. Искам да видя, че се действа по разследването.
Когато той излезе, Лепски повдигна вежди.
— Разтревожен ли е старият? — попита той.
— Този случай ме тревожи и мен! — раздразнено му отвърна Биглър. — Хайде почвай! Върши някаква работа!
Лепски отиде да помага на Джакъби. Придърпа към себе си друг телефон и започна да чете списъка с имената и адресите. После подхвърли:
— Я, Джо, видя ли, че и дъщерята на Девън е в този списък? Биглър го погледна раздразнено.
— Да. Мога да чета. И какво от това? Знаем, че не е изчезнала. Какво има тук за чудене?
Лепски загаси цигарата и запали друга преди да продължи.
— Само дето тя не носи очила.
— Е и какво? — сопна се Биглър. — За бога, действай, Том! Проблемът ти е, че предпочиташ да я-каш вместо да работиш!
— Казах ти, че тя не носи очила, Джо, — търпеливо повтори Лепски. — Виждал съм я четири-пет пъти в последно време да кара колата си… Не носеше очила!
Биглър го погледна с внезапен интерес. Протегна се напред и взе рапорта от лабораторията за очилата. След това пак погледна към Лепски.
— Може и да обичам да я-кам — сухо каза Лепски, — но съм дяволски съобразително ченге. Почваш ли да загряваш Джо?
— Тук пише, че се е налагало притежателят на очилата да ги носи постоянно — каза Биглър намръщен. — Значи твърдиш, че името и е в списъка на доктор Уайдмън и че не носи очила?
— Започваш да схващаш, Джо. Внимавай да не ти се пръсне мозъкът.
Биглър стана, отиде при Лепски, взе листа и започна да чете.
— Така излиза. Норена Девън, Греъм Ко Ед Колидж, Маями. — Той си поглади брадата. — Може да е грешка. Ще говоря с доктор Уайдмън.
Върна се обратно на бюрото и набра номера в Маями.
Отговори медицинската сестра на доктора. Каза, че докторът е излязъл и няма да се върне по рано от девет часа. Тя като че беше засегната от това, че някой иска да говори с доктора в такъв прекрасен, слънчев неделен следобед.
— Обаждам се от полицейското управление на Парадайз Сити — каза Биглър. — Искам информация за негова пациентка.
— Страхувам се, че няма да мога да говоря по телефона, с когото и да било, за пациентите на доктора — отговори официално сестрата. — Трябва лично да дойдете и да говорите с него — отговори тя и затвори телефона.
— Патица! — каза Биглър и тресна слушалката. — Хей Том, размърдай си задника. Отивай в Маями и намери тоя доктор. Не можем да чакаме до довечера. Говори с него, знаеш какво ни интересува.
Лепски скочи веднага. Всичко беше по-добро от задушната и задимена канцелария.
— Добре, сержант, ще го открия — каза той на вратата. Телефонът иззвъня. Чарли от централата каза:
— Джо, тук е мистър Хари Тълас. Каза, че е дошъл при теб.
Тълас се беше обадил, за да съобщи, че е видял кола с мъж и момиче по пътя за Кораловия залив.
— Изстрелвай го при мен, Чарли, — каза Биглър.
Хари Тълас беше висок, едър здравеняк, облечен с евтин, но грижливо изгладен костюм. Когато той влезе и Биглър стана, за да се здрависа с него. Предположи, че сигурно е търговски пътник или нещо от тоя сорт. Оказа се прав.
— Благодаря ви че дойдохте, мистър Тълас, — каза му той. — Началникът иска да говори с вас. Елате с мен, моля?
— Разбира се, — каза Тълас. — Дано само не ви губя времето. Биглър го заведе при Теръл и го представи.
— Седнете, ако обичате, мистър Тълас, — каза Теръл и му посочи стол. — Разбрах, че може би ще можете да помогнете.
— Чух съобщението по радиото тази сутрин. Спомних си за това момиче… и помислих, че няма да навреди ако телефонирам.
— Много бих искал всеки да е така обществено отговорен — с чувство каза Теръл. — Ще пиете ли кафе?
— Не, благодаря, не пия кафе.
Теръл направи знак и Биглър наля две кафета, едното за Теръл, другото за него. Двамата работеха по-добре, когато имаха кафе пред себе си.
— Може да започвате мистър Тълас.
— Представям фирмата „Мелърс“, за плодове и зеленчуци. Обикалям всички малки магазини в тази посока от Маями до западния кей. На 17-ти миналия месец, тръгнах в седем и половина сутринта от Маями…
— Един момент, мистър Тълас. Нека всичко да е по реда си. Ние нямаме адреса ви — прекъсна го Теръл.
— 377 Бискейн стрийт, Маями.
— Благодаря. Сега можете да продължите.
— Когато излязох на магистралата 4А в посока Сийкъм, където трябваше да посетя един магазин, — продължи Тълас — движението беше доста натоварено. Пред мен караше спортен буик роудмастър със свален гюрук. Шофираше мъж, а до него седеше русо момиче. Движехме се с около осемдесет километра в час. Изведнъж шофьорът на буика даде десен мигач и аз трябваше рязко да намаля, тъй като не очаквах.