— Така ли, защо? — попита Теръл.
— През седмицата обикновено всички се движат към Сийкъм. Той зави вдясно по черния път, който води единствено към Кораловия залив. В делничен ден никой не ходи там. Това място се посещава през уикенда. Аз също ходя понякога там с децата.
— Колко беше часът, приблизително?
— Малко след осем. Не бяха облечени, като за плаж. Видя ми се странно. Ето защо се обадих, когато чух съобщението.
— Правилно сте постъпили. Заминаха значи по този път и вие ги изгубихте от поглед?
— Да, но по-късно, отново видях мъжа в Сийкъм.
— Можете ли да опишете момичето?
— Изглеждаше на около седемнадесет-осемнадесет години. С бяла блуза и малка черна шапка. О, да… носеше очила със сини рамки.
Теръл и Биглър се спогледаха.
— Казахте, че отново сте видели мъжа?
— Точно така. Бях си свършил работата в Сийкъм и зареждах на бензиностанцията при автобусната спирка. Същият мъж спря зад мен. Познах и него, и колата му. Той слезе от колата и отиде на спирката, където чакаше друго момиче.
— Един момент, мистър Тълас. Какво стана с първото момиче?
— Не беше с него.
Теръл и Биглър пак се спогледаха.
— Казвате, че е взел друго момиче?
— Именно — усмихна се Тълас. — Капитане, аз съм порядъчен мъж, женен с три деца, но това момиче ми направи силно впечатление. Бих казал, че всеки мъж наоколо я беше забелязал. Тя имаше повече секс в малкото си пръстче, отколкото голите мадами по списанията в цялото си тяло. Мъжът отиде при нея и й каза нещо. Тя му отговори. Не зная какво му отговори, но той страшно се ядоса. Лицето му почервеня, обърна се и се качи в колата. Беше ми интересно, разбирате ли ме, защото го бях видял да отива по черния път с онова момиче. Тук го виждах отново и пак с момиче. Както казах, той се ядоса, и аз помислих, че тази хубавица му е дала да разбере. Но, не! Тя се изправи и го последва в колата. Потеглиха в посока Парадайз Сити. Повече не ги видях.
— Запомнихте ли номера на колата?
— Защо? Не, колата не ме интересуваше. Беше спортен буик роудмастър, само това мога да кажа.
— Цветът?
— Два цвята — червено и синьо.
— Нова?
— Миналогодишният модел.
— А мъжа можете ли да опишете?
— Разбира се. Прилича на адвокат или банков служител. Висок приблизително метър и осемдесет, с широки рамене, сигурно тежи, по моя преценка, около 90 килограма. Хубав, рус със загар на лицето. С тънки мустачки. Носеше кафява сламена шапка и бежов костюм. Изглеждаше елегантен.
Биглър изведнъж се заинтригува. Нещо изплува в паметта му.
— На колко години мислите, че е този мъж, мистър Тълас?
— Около, тридесет и осем… четиридесет.
— Не забелязахте ли нещо специфично в лицето му?
Тълас се замисли.
— Не зная, какво имате предвид, като казвате специфично. Има трапчинка на брадата, която му придава расов вид… знаете какво искам да кажа… като филмова звезда.
Биглър вдиша телефона. Теръл го гледаше с очакване.
— Макс, Донеси ми снимката на Филип Алжир. Изпрати я полицията от Ню Йорк, сещаш се… изнудвача — каза Биглър.
— Алжир? — каза Теръл, повдигайки учудено рунтавите си вежди.
Биглър затвори телефона.
— Може да греша, но по описание съвпада. Изчезнал от Ню Йорк, преди да му издадат заповед за арест. Може да е той.
— Докато чакаме… можете ли да опишете момичето, което е тръгнало с него?
— Можете да се хванете на бас, че мога! Видях я най-напред, когато паркирах, за да се обадя по телефона. Слезе от автобуса който идва от аерогарата в Маями и седна на пейката. Направи ми впечатление походката и — Тълас се усмихна. — Не бях виждал такова нещо след Мерилин Монро.
— На колко години мислите, би могла да бъде?
— Осемнадесет-деветнадесет. Висока около метър и седемдесет, добре сложена. Носеше тъмнозелено велурено яке и тесни черни панталони. Беше с бял шал.
— От автобуса, идващ от аерогарата ли слезе?
— Да. Когато свърших разговора, видях, че още седи на пейката. После пристигна този мъж…
Влезе Джакъби, остави папката, която носеше, върху бюрото на Теръл и си излезе.
Биглър взе от папката снимката, която бяха получили и я постави пред Тълас.
— Това ли е мъжът? — попита Биглър. Тълас погледна снимката и кимна с глава.
— Да… това е!
Когато Тълас си отиде, Теръл каза:
— Изглежда ще си отдъхнем най-после. Започвай издирването, Джо. Може още да е в града, въпреки че се съмнявам. Кажи на Хес, че го викам.
След няколко минути Хес влезе.
Теръл му разказа накратко за показанията на Тълас.