— Не зная кое е момичето, но го намери. Може би тя ще ни заведе при Алжир. Слязла е от автобуса идващ от аерогарата в Маями, малко след 8:15 часа. Сигурно е пристигнала с полета от Ню Йорк. Провери това, Фред.
Хес влезе в бюрото за контрол на полетите в Маями. Момичето, което печаташе на машина, спря и въпросително погледна към него.
— От полицията на Парадайз Сити съм — каза Хес и се легитимира. Когато момичето стана и бързо се приближи до разделителната преграда, Хес продължи: — Мога ли да видя листа на пътниците, пристигнали на 17-ти миналия месец от Ню Йорк в 7:30 часа.
— Да, сър. Ще ви го дам.
Тя излезе и Хес седна на пейката. Когато тръгваше насам, Теръл говореше с полицията в Ню Йорк. Искаше организиране на съвместно издирване на Филип Алжир. След като прочете досието му, го мъчеше въпросът, защо Алжир е станал убиец. Нямаше и намек за насилие в дългото му полицейско досие. Той винаги беше действал гладко, не бе прибягвал до насилие.
Момичето се върна с листа.
— Можете да го задържите, сър — каза тя, подавайки му го.
Той прочете имената на 32-та пътници от този полет. Едно от имената, предизвика гримаса на лицето му.
Айра Марш.
Дяволски странно, помисли той. Марш? Може би е съвпадение? Мюриъл Марш… Айра Марш… роднини ли са?
— Имате ли някаква информация за тази жена… Айра Марш? — попита той служителката, която гледаше заинтригувана.
— Имам копие от билета, ако това може да ви помогне.
— Да… дайте да видя.
Момичето отиде до картотеката и след малко му подаде копието от билета. Видя, че е пътувала сама и че живее на Ийст Батъри Стрийт 579, Ню Йорк.
— Благодаря — каза Хес и излезе. След това отиде при полицейския пропуск.
След един час рапортуваше на Теръл.
— Момичето, което Тълас е видял на спирката за Сийкъм е Айра Марш — каза той, наливайки си кафе. — Момчетата от полицейския пропуск си спомниха за нея. Изглежда е доста впечатляваща. Пътувала е с полета от Ню Йорк. Взела е автобус от аерогарата за Сийкъм. Въпросът е коя е Айра Марш? Имаме адреса и. Какво ще кажеш, да поискаме повече информация за нея от полицията в Ню Йорк?
— Направи го — каза Теръл — и то бързо. Провери дали има роднински връзки със съпругата на Девън. Може да е идвала за погребението, но какво общо има с Алжир?
Когато Хес излезе от стаята на Теръл, там влязоха Биглър и Лепски.
— Том установи нещо, което може да е от значение, шефе, — каза Биглър. — В списъка с момичетата, които може би са носили тези очила е и Норена Девън. Лепски я е виждал напоследък четири или пет пъти да кара колата си. Каза, че тя не носи очила. Изпратих го да говори с д-р Уайдмън, който е издал рецептата. Продължавай нататък, Том.
— Така. Говорих с доктора — каза Лепски. — Няма грешка. Норена Девън има остър астигматизъм, дясното и око е засегнато повече от лявото. Показах му стъклата и той каза, че са по негово предписание. Даде ми името на оптика, но момчето, което е монтирало стъклата е заминало за уикенда. Ще се върне във вторник сутринта.
Теръл се почеса по врата, мръщейки се.
— Нищо не схващам. Защо сте си губили времето, като знаем, че Норена Девън не е изчезнала?
Лепски пристъпи.
— Виждаше ми се странно, че мис Девън не носи очила?
— Искаш да кажеш, че изобщо не носи очила?
— Не бих могъл да твърдя това, но по думите на доктора, тя ще е почти като сляпа без тях.
— Не знаеш ли, че момичетата не обичат да ходят с очила? — Нетърпеливо каза Теръл. — Сигурно се движи почти като сляпа… такива са момичета.
— Тя кара кола без тях.
— Добре, добре, ще говоря с баща и когато имам време. За бога, Том, върши сега нещо полезно. — Той погледна часовника си. — Часът е почти девет, пропуснахме новините. Изпрати описанието на Алжир за новините в седем и тридесет утре. Вземи тази снимка и започни да обикаляш хотелите. Виж дали е още в града. Хайде тръгвай!
Лепски взе снимката, спогледаха се с Биглър и излезе. Теръл каза:
— Джо, не пращай хора по второстепенни задачи, когато тук имаме нужда от всеки човек за издирването на Алжир. Би трябвало сам да го знаеш, а не да се занимаваш с дъщерята на Девън.
— Да, шефе, — унило отвърна Биглър. — Видя ми се странно…
— Добре… остави това! — пресече го Теръл. — Мисля да се обадиш на това джудже… Тики Едрис и да го попиташ, дали Мюриъл Девън, изобщо е споменавала пред него за това момиче — Айра Марш.
— Сигурно сега е в ресторанта.
— Обади се там.
Биглър се върна в стаята си. Хес, току-що затваряше телефона.
— Ще изпратят някого на Ийст Батъри Стрийт и ще се обадят — каза той, прозявайки се. — Изглежда ни чака още една дълга нощ.