— Отрепка! — кресна Алжир, скачайки от мястото си. — Ще те убия за това! Проклет да си! Ще измъкна смрадливото ти сърце!
Едрис се смъкна от канапето, когато Алжир се втурна към него. Бърз като гущер, той успя да избегне протегнатите му ръце. Спусна се в спалнята, тръшна вратата и я заключи.
Псувайки Алжир блъсна с рамо вратата, тя се разтресе, но издържа. Отдръпна се, дишайки тежко, и свирено погледна вратата със стиснати юмруци. Изведнъж целият удар на съобщението, сякаш се стовари отгоре му. Имаше чувството, че ще повърне. Седна преглъщайки яда си. Изби го студена пот и зъбите му започнаха да тракат.
Оглупял от страх, сигурен; че Алжир ще го убие щом се добере до него, Едрис се втурна към скрина и дръпна най-долното чекмедже. Отчаяно затърси пистолета, който бе скрил там. Не можа да го намери. Изхвърли всичко и се увери, че пистолетът липсва. Сигурно го е взел Алжир, помисли си той. Друг не може да е. Краката му трепереха и той седна на леглото. Втренчил беше поглед във вратата, като птица озовала се лице в лице със змия.
Едва след двадесет минути, като изпи половината от бутилката с коняка, Алжир започна да се окопитва.
Още не са ме хванали, каза си той. Бъркотията беше голяма, но още имаше шанс, ако измисли нещо рационално. Полицията ще заварди аерогарата и жп. гарата, ще следи за буика по пътищата. Със заминаването за Хавана се размина. Дори да не наблюдаваха пътищата, той не би посмял да ползва буика, в момента безопасно скрит в гаража на Едрис.
Проклетото джудже го вкара в този капан и той е длъжен да го измъкне оттам!
Изправи се и отиде до вратата.
— Хайде, Тики, излизай оттам — каза той. — Няма нищо да ти направя. Трябва да говорим. Хайде излизай!
— Оставам тук — отговори Едрис. — Нямам ти никакво доверие.
— Не ставай глупак. Губим време. И двамата сме в тая каша, трябва да се оправяме.
Едрис се колебаеше. Гласът на Алжир не звучеше вече сърдито. Знаеше, че той бързо кипва, но и бързо му минава. Хубаво щеше да е, ако пистолетът беше у него. Облече си друг костюм. Когато Алжир отново извика, Едрис отключи и внимателно открехна вратата.
Алжир се беше изправил в средата на стаята. В дясната ръка държеше, пистолета на Едрис насочен надолу.
Едрис се спря. Лицето му се сгърчи като видя пистолета.
— Не се бой, страхлив урод, — изсъска му Алжир. — Няма да те закачам.
— Дай ми пистолета! Мой е! — каза Едрис, пристъпвайки напред.
— По-сигурен ще си без него — каза Алжир, пускайки пистолета в джоба си. — Сядай долу! Трябва да говорим.
Едрис седна. Чудеше се, как ли полицията се е добрала до Алжир. Знаеше, че щом хванат Алжир, той ще проговори. Нямаше никакви скрупули, че ще повлече и него, сигурен беше в това. Имаше един, само един изход. Да издебне, когато Алжир не е нащрек и да го убие, преди полицията да го е пипнала.
В момента Алжир му казваше:
— И двамата сме вътре, Тики. Изглежда не са се добрали до теб, иначе щяха да са вече тук. Изглежда и за Айра не знаят нищо. Не биха скрили такава новина. Все още имаме много малък шанс да осъществим удара. Можем да тръгнем с твоята кола. Ако стигнем до Маями, там познавам човек, който ще ни покрие, докато опасността отмине. Той има връзки и може да ни качи на кораб за Куба, но ще ни струва много пари. Преди да тръгнем, трябва да приберем всички пари. Имам предвид парите на Гарланд.
Едрис го зяпна. Чуваше го какво казва, да вземат всичките пари, от банката! Това беше лудост!
— Не можеш да отидеш в банката, дебела главо! — озъби се той. — Ще те познаят.
— Кой ти казва, че ще ходя аз? Докато не дойде време за тръгване, аз оставам тук — каза Алжир и посочи телефона. — Обади се на Айра! Кажи и че ще я чакаш в кафето срещу банката след половин час. Нали вчера ми каза, че ако аз се откажа ще я накараш тя да изнесе парите. Точно това ще направиш. Не ме е грижа, как ще я убедиш, проблемът си е твой! Кажи й да ги извади щом слезе в трезора. После да измисли някакво извинение за пред охраната и да излезе от банката. Ти ще я чакаш в кафето. Хайде, обади се!
Едрис се колебаеше.
Ругаейки Алжир измъкна пистолета от джоба си и го насочи към Едрис.
— Ако не го направиш ще те убия! Да те вземат мътните! Едрис бавно отиде до телефона. Погледна в бележника и набра номера. Обади се женски глас.
— Дома на мистър Девън, моля.
— Искам да говоря с мисис Девън — каза Едрис. Жената го помоли да почака. След малко се обади Айра.
— Тики се обажда — каза Едрис. — Искам да дойдеш в кафето срещу банката след половин час.
— Защо? — остро запита Айра.
— Остави това защо! Прави каквото ти казвам иначе ще съжаляваш — каза Едрис и затвори.